За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Народите, които нямат храмове, са слабо привързани към религията; ето защо татарите през цялото време се отличавали с такава веротърпимост; ето защо варварите, покорили Римската империя, не се поколебали нито за момент да приемат християнството; ето защо първобитните хора в Америка са така малко привързани към своята религия и така ревностно се отнасят към нашата, след като наши мисионери са им построили църкви в Парагвай.
Тъй като божеството е убежище за нещастните, а на света няма по-нещастни от престъпниците, естествено е било да се помисли, че храмът е убежище за тях; тази представа е била най-естествена у гърците, у които убийците, изпъдени от техния град и лишени от присъствието си сред обществото, не са имали сякаш друг дом освен храма в други защитници освен боговете.
Най-напред това се отнасяло само до неволните убийци; но когато към тях били причислени и истинските престъпници, получило се голямо противоречие; защото, щом като са оскърбили хора, те още повече са оскърбили боговете.
Тия убежища в Гърция се умножили много; храмовете — казва Тацит — били претъпкани с несъстоятелни длъжници и злонамерени роби; властите имали големи трудности с поддържането на реда; народът покровителствувал престъпленията, сякаш това са били религиозни обреди; но най-сетне сенатът бил принуден да намали броя на тоя вид убежища.
Законите на Моисей били много мъдри. Неволните убийци са били смятани за невинни, но трябвало да бъдат скривани от погледа на роднините на убития; за тях се строели отделни убежища. Истинските престъпници не заслужавали такива убежища и затова за тях нямало. Евреите имали само подвижна шатра, която била пренасяна от място на място; това изключвало мисълта за убежище. Вярно е, че те трябвало да имат храм; но престъпниците, които са щели да се стичат от всички краища, са можели да попречат на богослужението. Ако пък започнели да пъдят престъпниците извън страната, както у гърците, можело е да стане така, че те да започнат да се кланят на чужди богове. Всички тия съображения подтикнали евреите да определят за убежище отделни градсве, където престъпниците можели да остават до смъртта на първосвещеника.
Глава IV
За свещенослужещите
Първите хора, казва Порфирий, са принасяли в жертва само растения. При това просто богослужение всеки би могъл да бъде първосвещеник в семейството си.
Естественото желание да се угоди на боговете увеличило броя на обредите; това довело дотам, че хората, които се занимавали със земеделие, не били в състояние да изпълняват тия обреди с всичките им подробности.
На боговете били посветени особени места; станало необходимо на тия места да се поставят служители, които да се грижат за тях, както всеки гражданин се грижи за своя дом и стопанство. Затова и народите, които нямат жреци, са обикновено варварски. Такива са били някога педалийците; такива още си остават волгуските.
Хората, посветени на божеството, трябвало да се ползуват с уважението на всички, особено у народите, които са изработили у себе си известна представа за телесна чистота, необходима за приближаване до любимите на боговете места и зависеща от изпълнението на някои обреди.
Служенето на боговете изисквало особено внимание, затова повечето народи намерили за нужно да направят духовенството особено съсловие. Така у египтяните, евреите и персите на божеството се посвещавали семейства, които предавали длъжностите по богослужението по наследство. Имало е даже религии, които не само отделили духовенството от всички светски дела, но дори отстранили от него всички семейни задължения; такава е практиката в главния клон от християнската религия.
Тук аз не ще говоря за последиците от закона за безбрачието; очевидно е, че той би станал вреден, ако числеността на духовенството се увеличеше и надхвърлеше числеността на миряните.
Според природата на човешкия разум ние обичаме в религията всичко, което предполага усилие; както в областта на морала ние обичаме отвлечено всичко, което носи характер на непреклонност. Безбрачието най-много допада на народи, за които сякаш то е най-непригодно и които заплашва с най-неприятни последици. На юг в Европа, където поради характера на климата законът за безбрачието е по-трудно изпълним, той все още е в сила; на север, където страстите не са така живи, той е бил отменен. Нещо повече, в страни с малко население той е бил приет; в страни с много население — отхвърлен. Вижда се ясно, че всички тия съображения се отнасят до прекалено голямото разпространение на безбрачието, но не и до самото безбрачие.