Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Е, Мориса Хачър, как стои въпросът с храната?
— Ще ви донеса нещичко за хапване, след като се изкъпете — каза Мориса. — Ще искате ли да ви помогна да си разопаковате багажа или да се съблечете?
Едит дьо Мерсер беше изключително проницателна жена и не й бе никак трудно да разчете мислите, скрити зад тези тъмни очи, които я гледаха втренчено.
— За всичко, с което си ми помогнала, ще бъдеш възнаградена, Мориса. Но само ако не си тръгна оттук с по-малко багаж от този, с който пристигнах.
Мориса съзря решителността в погледа й и разбра, че е изправена пред сериозно предизвикателство.
— Няма да открадна нищо от вас, ако това ви тревожи.
— Ти си умно момиче, скъпа. Двете с теб се разбираме отлично.
— Не съм крадла — настоя Мориса, като се изчерви.
— Нима? — Едит си позволи някакво бледо подобие на усмивка. В тона й се прокрадна недоверчива нотка. — Да не би сумата, която ми спомена преди малко, да е истинската такса, която вземаш от клиентите си?
Мориса се изчерви още по-силно.
— Едно само момиче като мене трябва все някак да си изкарва прехраната.
— Разбира се, Мориса — съгласи се маркизата. — И ако работиш за мен без да се опитваш да ме мамиш, би могла да изкараш много повече, отколкото като спиш с мъже. Но запомни едно: ще получиш само онова, което аз искам да получиш. Разбираш ме, нали?
— Да — примирено отвърна проститутката.
— Тогава ти позволявам да ми помогнеш.
Водена от любопитството си, Мориса придружи дамата до стаята й, сама нареди да й приготвят вана и извади от багажа й риза и халат, които бяха толкова хубави и скъпи, че въобще не можеше да си представи колко биха могли да струват. Тя прокара със страхопочитание длан по красивите дрехи, питайки се как ли би изглеждала в тях, но бързо се отказа от идеята да претършува сандъците на старата зад гърба й. Беше готова да се обзаложи, че ако се ядоса, тая дърта змия може да убие човек с острия си език.
— Никога не съм виждала такива хубави дрехи — призна проститутката, като се огледа за новата си господарка.
Едит я беше наблюдавала скришом и остана доволна, че младата жена бе проявила достатъчно разум и не се бе опитала да отмъкне нещо.
— Може би ако ми служиш добре, Мориса, ще ти оставя някои от тях, когато отплавам обратно за Англия. В къщи имам достатъчно.
— Много сте любезна, милейди — възкликна възторжено Мориса.
— Тогава ми помогни да се съблека и ще можем да си поговорим, докато съм във ваната.
В изпълнение на нарежданията на маркизата слугините от таверната бяха провесили два чаршафа над ваната вместо параван. Докато Мориса чакаше от другата страна на чаршафите, Едит започна да я разпитва за онова, заради което бе дошла.
— Имаш ли представа дали някъде наоколо живее жена на име Шимейн О’Хърн?
Мориса изсумтя неприязнено. Явно напоследък първата работа на всеки новодошъл в това градче беше да попита за проклетата малка ирландка.
— Естествено, че имам. Пътувахме заедно с нея за насам.
— Успяхте ли да станете приятелки?
Проститутката се ухили.
— По-скоро врагове.
— Какво те накара да я намразиш?
Мориса все още не разбираше накъде бие старицата, но реши да бъде искрена. Никой не можеше да я осъди за това, че не харесва някого.
— Шимейн вечно си вреше носа където не й е работата. Много хубаво въртях на пръста си другите жени на борда, додето тя не почна да им приказва разни неща. Ако не беше Шимейн, всички щяха дами се кланят доземи и да правят каквото им наредя.
— Значи я ненавиждаш?
— Да, може да се каже.
— Сигурна съм, че на моменти си й била толкова ядосана, че ти се е искало тя да умре — предпазливо каза Едит и зачака със затаен дъх отговора.
— Не само ми се искаше, ами имах и причина да се погрижа за това… Не че бих я убила, няма такова нещо — побърза да уточни Мориса. — Виждате ли, имаше други хора, дето също искаха Шимейн да умре, и даже бяха готови да платят за това. Тъмничарят в Нюгейт ми каза, че един човек от Лондон давал сума пари на оня, който я убие. Дори ми обеща големи работи, ако успея да й светя маслото и да му пратя доказателство за смъртта й. Обаче той е в Англия, пък аз съм тук и не ми се вярва да мога да си получа онова, което ми се полага, ако взема да пратя малката в гроба. Напоследък даже си мисля, че тъмничарят се е надявал аз да свърша работата, а той да прибере наградата. Пък аз да вървя по дяволите.
Едит отдавна знаеше, че планът й да унищожи момичето има недостатъци, но за съжаление това бе неизбежно. Адвокатът й беше проявил разбиране към това колко е важно за една аристократка да съхрани името и наследството си, но макар да бе накарал стражаря да арестува Шимейн, а магистратите — да я осъдят, той беше отказал да се замесва лично в убийството на млада жена от богато семейство. Последиците от подобно деяние биха могли да бъдат твърде тежки, бе заявил най-категорично той. Каквато и сума да му предложели, нямало да промени мнението си по този въпрос, понеже никак не му се искало да увисне на бесилката. Все пак, можел да намери на маркизата човек, готов да свърши работата, и да й уреди да се срещне с него инкогнито. След няколко вечери й беше докладвал, че има такъв човек някакъв тъмничар от затвора, който и друг път бил изпълнявал такива поръчки. По-късно обаче се оказа, че той се е провалил и сега Едит търсеше нови възможности.