Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик не беше убеден в това.
— Херцог Джеймс се опита да я вразуми.
— Никой не може да „вразуми“ майка ми. Подозирам, че ще го разбереш още тази нощ. Ела да ти покажа стаята. — После каза на Грейлок: — Оуен, с теб ще се видим на вечеря.
— Да, милорд — каза Оуен.
— Този замък е доста голям — каза Манфред, когато излязоха. — Лесно можеш да се загубиш. Ако се загубиш, попитай някой слуга накъде да вървиш.
— Не знам колко ще остана — каза Ерик. — Оуен и принцът не са ми казали каква е следващата ми задача. Заместих Калис при отстъплението, но тази фаза приключи.
— Подозирах — каза брат му. — Изглежда, си се справил доста добре. Надявам се и аз да се справя, когато му дойде времето.
— Ще се справиш — каза Ерик.
Завиха на ъгъла и Ерик се спъна. От един страничен коридор идваше тържествена процесия — застаряла жена в бляскави одежди, следвана от двама стражи и свита от няколко дами. Тя се спря, щом видя Манфред, но когато позна Ерик, очите й блеснаха.
— Ти! — изсъска тя с презрение. — Копелето! Копелето убиец! — Обърна се към най-близкия страж и заповяда: — Убий го!
Слисаният страж погледна Манфред, който му махна с ръка да отстъпи и каза:
— Майко, това вече го обсъдихме. Ерик получи прошка от краля. Каквото и да е било, вече е свършило.
— Никога! — извика старата жена с омраза, която изненада Ерик. Представял си беше неприязънта й от годините, когато майка му настояваше баща му да потвърди, че му е син, но никога не бе преживявал подобно нещо. От всички мъже, с които се беше сражавал, никой не го беше гледал с такава чиста омраза, каквато гореше в очите на Матилда фон Даркмоор.
— Майко! — каза Манфред. — Стига. Заповядвам ти да престанеш!
Жената насочи гневния си поглед към сина си и Ерик моментално разбра, че омразата й не е насочена само към него. Тя пристъпи напред и за миг Ерик се уплаши, че ще удари сина си. Но тя само изсъска през зъби:
— Ти да заповядваш на мен? — Огледа сина си от глава до пети. — Ако беше мъж като брат си, щеше на място да убиеш това копеле, преди да е избягал. Ако беше поне наполовина мъж, колкото баща си, щеше вече да си женен и да имаш син, и претенциите на това копеле нямаше да означават нищо. Или искаш той да те убие? Или искаш да лежиш в прахта, докато този убиец ти взима титлата? Или…
— Майко! — изрева Манфред. — Стига! — После се обърна към стражите. — Придружете майка ми до покоите й. — На майка си каза: — Ако можеш да се владееш, вечеряй с нас, но ако не можеш да поддържаш капка достойнство пред принц Патрик, направи ни услугата да вечеряш в стаята си! Сега си върви!
Манфред се обърна и тръгна. Ерик го последва, но се озърна през рамо. Тя не откъсваше очи от него и на всяка стъпка по пътя си Ерик знаеше, че старата жена желае смъртта му.
Ерик толкова се беше залисал, че едва не блъсна Манфред, когато зави на ъгъла.
— Съжалявам, Ерик — рече Манфред.
— Не знаех. Искам да кажа, мислех, че разбирам…
— Че разбираш майка? Е, щеше да си първият. — Махна на Ерик да го последва. — Твоята стая е ей там, в дъното на коридора.
Влязоха в стаята заедно.
— Избрах тази стая по две причини — каза Манфред и посочи прозореца. — Има бърз изход. И е една от малкото стаи в Даркмоор, до която няма таен проход.
— Таен проход?
— Доста са, наистина — каза Манфред. — Този замък е бил разширяван няколко пъти, след като първият барон е построил първата кула. Имало е няколко бързи изхода в случай, че замъкът падне, после са добавили още няколко стаи с тайни входове, за да може баронът да навестява любимите си слугини през нощта. Някои от тях вършат добра работа — така слугите могат да се движат из замъка, без да пречат, но в повечето случаи са изоставени стари проходи, полезни само за тези, които искат да шпионират съседите си, или за наемни убийци.
Ерик седна на един стол в ъгъла.
— Благодаря.
— Няма защо — каза Манфред. — Мога да ти предложа баня и чисти дрехи. Веднага ще накарам слугите да донесат вода. Дрехите в гардероба би трябвало да ти станат. — Той се ухили. — На баща ни са.
— Толкова ли ти е приятно да дразниш майка си? — попита го Ерик.
На лицето на Манфред се изписа гняв.
— Повече, отколкото би предположил.
Ерик въздъхна.
— Мислил съм си за някои неща, които ми каза за Стефан, когато дойде да ме посетиш в затвора. Предполагам, че никога не съм разбирал колко тежко е било за теб.
Манфред се засмя.
— Няма и да разбереш.
— Може ли да те попитам нещо?