Владетелят на кулата

— Точно така стана, милейди. Колкото до краля, по пътя срещнах бегълци от столицата. Говори се, че кралят е мъртъв.

Възцари се мълчание, а Рева се зачуди на собствената си реакция. Би трябвало да е в екстаз. „Кралят еретик, символът на еретическото господство, е мъртъв, а аз изпитвам единствено страх.“

— Никой ли не оцеля? — настоя Велис. — Военачалникът?

— Последно са го видели да язди в галоп към воларианците, сам — отвърна кавалеристът. — Колкото до това дали има оцелели, лорд-маршал Кейнис беше събрал Вълчите бегачи и още няколко полка да оформят ариергард, но когато ги видях за последно, бяха притиснати зле. Моят лорд-маршал прати мен и още четирима да ви донесем новината, но само аз стигнах тук.

— Благодаря ти — промълви чичо Сентес. — Моля те, остави ни да обмислим вестта, която ни донесе. Ще те настанят някъде да си починеш.

Кавалеристът кимна, изправи се, после се поколеба.

— Редно е да знаете още нещо, милорд. Разказите, които чух по пътя, не оставят никакво съмнение относно природата на нашия враг. Воларианците не са тук заради едното завоевание, а за роби и кръв. С тях не може да се преговаря.

Лейди Велис махна към вратата с любезна усмивка и стана да го изпрати.

— Лорд Дарнел явно е намерил почва за преговори — отбеляза тя, след като вратата се затвори.

— Дарнел е самовлюбен глупак — каза с уморен глас васалният лорд. — Но не подозирах, че болната му амбиция ще го доведе до това. Да се чуди човек какво толкова са му обещали.

— Казах на капитана при портата да прати съгледвачи на север — каза Рева. — Да знаем навреме, ако се появят.

— Сериозно се съмнявам, че има вариант да не се появят — поклати глава васалният лорд и се обърна към Велис, която стоеше с ръка на устата си, зареяла поглед. — Нямаш ли съвет за мен, моя най-доверена съветнице?

Велис преглътна и погледна към Рева.

— Редно е наследницата ми да чуе мъдрия ти и откровен съвет, не мислиш ли? — каза ѝ той.

— В мазето на къщата има три килограма злато — каза Велис. — В конюшните има бързи коне, а на един час езда южно оттук има добро пристанище.

Рева скочи на крака, без да мисли, и тръгна към Велис със стиснати юмруци.

— Той поиска откровен съвет — възрази жената и заотстъпва.

— Рева! — викна чичо Сентес. — Остави я на мира!

— В крайна сметка наистина е просто курва — каза Рева и изгледа злобно Велис, но все пак отстъпи назад.

— Като признание за вярната ти служба в полза на това васалство — обърна се Сентес към Велис, — можеш да вземеш половин килограм от златото, бърз кон по свой избор и да си тръгнеш, без никой да те преследва.

Гневна червенина загрози лицето на Велис.

— Знаеш, че няма да го направя.

— Но искаш аз да го направя?

— Искам да живееш. Чу какво каза кавалеристът. Щом Кралската гвардия не е могла да ги спре, какъв шанс имаме ние?

Чичо Сентес стана от престола и отиде при високия прозорец в дъното на залата. Загледа се в градината на имението и покривите, които стърчаха над стената.