Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Гафил?
— Стюардът на лейди Алин. Трябва да е тук някъде. — Направи крачка назад и извика: — Гафил!
Млъкна внезапно, когато Давока ѝ посочи с копието си към храстите, където лежеше нещо, което някога може и да беше било човек.
— О — промълви едва чуто момичето и припадна.
— Ти ще я носиш — заяви Давока.
Казваше се Иллиан Ал Жервин, трета дъщеря на Карлин Ал Жервин, наскоро награден от краля заради високото качество на гранита му.
— Гранит? — попита намръщено Давока.
— Вид камък — обясни Френтис. — Използват го в строежите.
— Кралят обича да строи — каза Иллиан. — А кариерите на татко правят най-хубавия камък.
— Кариерите не правят камък — изсумтя Арендил и разбърка яхнията, която къкреше в гърне над огъня. — Хората го правят. Копаят го.
— Ти пък какво разбираш? — озъби му се Иллиан. — Явно си ренфаелец, че и селяк, доколкото мога да преценя.
— Значи не те бива в преценките — отвърна спокойно той. — Дядо ми е барон Хюлин Бандерс…
— Достатъчно! — каза Френтис. — Лейди Иллиан. Споменахте фургон.
Тя се изплези на Арендил, после продължи разказа си:
— Бях на гости при лейди Алин, тя често ме кани, когато татко го няма. Видяхме дим да се издига над града, после дойдоха онези мъже. Ужасни мъже, с камшици и кучета… — Тя млъкна и се разплака отново.
— Заловили са ви? — подсказа ѝ Френтис.
— Да, всички нас, освен по-старите слуги и лейди Алин… Тях ги убиха пред очите ни. Оковаха ни един за друг и ни качиха във фургони. Там вече имаше други хора. Предимно селяци, но също и хора от сой.
— Колко? — попита Френтис, решил да си затвори очите за детинския ѝ снобизъм.
— Четирийсет или петдесет. Подкараха ни обратно към града, а всеки, който дръзнеше да повиши глас, да се разплаче или дори да ги погледне накриво, го биеха с камшик. Имаше една жена в съседния фургон, не от нашите, а от онези, кои то бяха заловени по-рано. Един от мъжете я… п-пипна я и тя го заплю. Прерязаха ѝ гърлото пред очите на съпруга ѝ, който беше окован до нея. Горкият крещя, докато не го пребиха от бой.
— А вие как се измъкнахте, милейди? — попита инструктор Грейлин.
— Оказа се, че Гафил имал някаква игла в ботуша си. Направи с нея нещо на оковите и ги отключи.
— Такъв човек би ни бил от полза — измърмори Плъха.
— Освободи всички във фургона и ни каза да чакаме, докато наближим дърветата. Когато ги наближихме, той удари един от пазачите с веригата си и си плюхме на петите. В началото бяхме десетина души, но скоро останахме само Гафил и аз. После чухме кучетата. — Умълча се и се намръщи да спре сълзите, преди да са потекли отново.
— Освен мъжете с камшиците — каза Френтис — имаше ли други? Войници?
— Имаше ездачи с мечове и копия. Шест или седем.
Френтис се усмихна и посочи гърнето.
— Хапнете, милейди. Сигурно сте гладна.
Даде знак на инструктор Грейлин и Давока и тримата се отдалечиха, така че останалите да не ги чуват.
— Двама крадци и две деца — каза Грейлин. — Плюс един дебел старец. Страшна армия, братко.
— Армиите винаги разчитат на мобилизация — изтъкна Френтис. — А благодарение на младата дама знаем къде да намерим попълнения.
— Вече са на мили оттук — каза Давока.
— Едва ли. Няма да тръгнат без кучетата си.
Бяха завлекли мъртвите кучета две мили на север, преди да се върнат в лагера. Лесно откриха дирите на онези, които дойдоха да ги търсят, доста по-трудно се оказа да ги проследят незабелязано, защото Греблото и Плъха вдигаха твърде много шум.
— Виждате ли? — изсъска им Давока и се наведе да вземе една счупена вейка от земята. — Суха е. Настъпиш ли я, ще те чуят. — Метна вейката към Греблото. — Гледайте си в краката.
Откриха ги рано привечер в покрайнините на гората, където дърветата не бяха толкова нагъсто. Инструктор Грейлин остана с Иллиан и Арендил, а Френтис поведе останалите.
— Чакайте тук, докато ме видите — прошепна той на Плъха и Греблото, после махна на Давока да го последва и пое по десния фланг на лагера. Четирите фургона бяха наредени в квадрат, пълни с оковани умърлушени хора. Шестима пазачи обикаляха по периметъра, а надзирателите, петима на брой, седяха около огъня. Единият плачеше с глас.
„Много глупаво от тяхна страна — помисли си Френтис, загледан във въоръжените пазачи, които се разхождаха между фургоните. — Не е трябвало да навлизат толкова навътре в гората.“
Промъкна се зад един от пазачите, изчака съседът му да изчезне зад близкия фургон и му преряза гърлото с ловджийски нож. „Наемник от свободните мечове“ — прецени той, съдейки по дрехите и оръжията му.