Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Макс леко чукна с юмрук по бронираното рамо на Тави.
— Ти, враните да те вземат, си герой, Калдерон. С фурии или не. И ти си роден за капитан. Хората вярват в теб.
Тави поклати глава.
— Вярват в какво?
— В много неща — отговори Макс. — Те мислят, че ти сигурно криеш някакви много мощни фурии, щом успя да оцелееш под удара на мълнията. Малцина от тях наистина разбраха целия план с дървените стърготини и магическите лампи. Те просто видяха как махаш с ръка и цялата южна половина на града лумва в пламъци. Ти оцеля в нападение, при което беше избита до крак най-добрата ни кохорта — а някои от ветераните в нея бяха почти на нивото на рицари на метал.
Още един каним изпищя в реката, някъде по-нататък.
— Гарантирам, че в момента се носят слухове, че ти имаш в реката фурии, които убиват всеки каним.
— Но аз нищо такова не съм направил, Макс — каза Тави. — Те вярват в една лъжа.
— Глупости — каза Макс и гласът му беше сериозен. — Ти направи всички тези неща, Тави. Понякога те те спасяваха. Някои от тях свършиха много работа. В нито едно от тях нямаше фурии — но ти ги направи.
Макс кимна с глава в посока към града.
— Те знаят, че всичко е приключило. Всеки здравомислещ човек би избягал в хълмовете. Но вместо това те са бесни. Кръвта ги зове в битка. Ти беше редом с тях в битка. Удряше каними, разнасяше червата им и пускаше кръв от хлъзгавите им носове. Хората мислят, че можеш да го направиш отново. Те ще те последват, Калдерон.
— Ти видя силата им, Макс. Знаеш, че както и преди, всичко е приключило. Ние сме уморени, изтласкани от позицията си и триковете ни свършиха.
— Хе — каза Макс. — Така действа вярата. Колкото по-лошо е положението, толкова повече човек го подкрепя вярата му. Ти им даде нещо, в което да вярват.
Тави почувства леко гадене от мисълта.
— Трябва да съборим моста, Макс. Трябва да осигурим достъп на нашите инженери до върха на арката, за да могат те да го унищожат.
— Мислех, че нямаме достатъчно земни призователи — каза Макс.
— Ако си спомняш — каза Тави, — в Клуба има доста голям брой работещи, които практикуват призоваване на земни фурии.
Макс примигна:
— Но те са танцьорки, Калдерон. Професионални, ъъъ, куртизанки.
— Които призовават земни фурии през всеки ден от професионалния си живот — отвърна Тави. — Разбирам, че каменното строителство е малко по-различно нещо, но вие винаги сте твърдели, че всяко използване на фурии в една област ви позволява да използвате дарбата и във всяка друга.
— Ами — каза Макс — да, но…
Тави вдигна вежди.
— Но?
— Да подлудиш пълна зала с легионери е едно. Да разрушиш тежка каменна зидария е съвсем друго.
— Накарах ги да тренират — отговори Тави. — Те определено не са инженери, но това не усложнява призоваването. Това е разрушение. Всичко, от което се нуждаят нашите инженери, са малко „мускули“ за призоваване и танцьорките ще бъдат точно това. Ако ги закараме заедно с нашите инженери до върха на моста, те ще могат да го разбият на парчета.
— Голямо ако — тихо прошепна Макс.
— Да.
Изведнъж Макс осъзна нещо и понижи глас:
— Докато те работят, някой ще трябва да пази гърба им. И когато целта бъде постигната, същите тези ще трябва или да паднат в реката, или да бъдат хванати в капан от южната страна на моста.
Тави кимна.
— Знам. Но няма друг начин. Това е цената, за да го направим, Макс. Трябва да издържим нощта. Ако успеем да го направим, после ние пак ще претърпим тежки загуби, когато изтласкваме канимите обратно през нашите отбранителни линии. Възможно е и да не успеем.
— Повярвай малко на хората — каза Макс. — Какво ти казах. Те вярват. Особено рибките. Те ще се сражават дяволски добре.
— Дори и да го направят — отговори Тави, — ние няма да спечелим. Това не е възможно.