![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Заповедта на краля — Еграсса извади документа на Сталкон, същият, който показахме на двамата магове от Ордена още при Вишка, и го подаде на ездача.
Воинът взе документа и внимателно разгледа кралския печат. Трябва да отбележа, че милорд Неол малко се изненада, но това на практика не се отрази на лицето му, само дебелите вежди удивено се плъзнаха нагоре.
— Когато започна войната, ни заповядаха да проверяваме случайните и нечакани пътници — предпазливо започна лейтенантът, връщайки документа на елфа. — Сега кой ли не обикаля по пътищата. Включително дезертьори и шпиони. Вашата поява е много странна, а и този документ… Нали разбирате, треш Еграсса, че не можем просто така да ви пуснем?
— Какво предлагате?
— Трябва да проверим всичко и е по-добре да ви отведем в града, при началника на гарнизона.
— Ние нямаме нищо против — Еграсса небрежно сви рамене.
— Чудесно! — въздъхна с облекчение Неол Ираген, разбирайки, че елфът няма да се противи. — Борик! Дай коня си на треш Еграсса!
Младежът вече беше дошъл на себе си и безропотно поведе черното животно към Еграсса. Още петима конници ни дадоха конете си и станаха пешаци. На мен се падна сива кобилка със спокоен нрав. Във всеки случай, докато се качвах на седлото, тя ме погледна повече или по-малко благосклонно. На Кли-кли кон не дадоха. Гоблинката беше на път да се обиди и да вдигне скандал, но аз бързо я настаних пред себе си. Изглежда малката досадница остана доволна от тази ситуация.
Придвижвайки се към Мойциг, се оказахме в центъра на отряда ездачи, които сякаш случайно ни обградиха, в случай че странните пътници изведнъж решат, че няма какво да правят в града и решат да препуснат.
— А какво става с армията? Майдинг още държи ли се? — наруши продължителното мълчание Змиорката.
Един от воините отвори уста да отговори, но забеляза предупредителния поглед на Неол Ираген и преглътна подготвените думи.
— Изчакай малко, боецо — каза лейтенантът на гвардията. — Комендантът ще ви каже всичко.
Змиорката кимна и не попита нищо повече. За мен чак такива тайни бяха излишни. Нима кралският документ не ги убеди? Да ни смятат за дезертьори беше най-малкото глупаво. А и не приличахме на шпиони. Орките никога не биха използвали хора за шпиони. Или биха? Ако си спомним Първа човешка ударна армия, преминала на страната на орките по време на Пролетната война, то страховете на жителите на Мойциг не бяха напразни.
— Фенерджия! — изведнъж извика Еграсса на Дивия.
— Да?
— Благодаря.
Мумр, който не очакваше благодарност от елфа, доволно присви очи и разтегна устни в широка усмивка.
Мойциг вреше и кипеше. Градът поне тройно отстъпваше на Раненг по размер, а с Авендум изобщо и дума не можеше да става за сравнение, но това не пречеше на жителите на южния град да се чувстват най-щастливите и късметлии граждани във Вселената. На празничната атмосфера, властваща по градските площади и улици биха завидели всички градове на света. Празникът се носеше във въздуха, усещаше се в разговорите на жителите на града и стражниците на портата, звънеше в песните на веселящите се в кръчмите и таверните. Сякаш няма война. Днес жителите на града бяха победители. Те, и само те, бяха победили цели хиляда (че дори и повече!) орки и какво значение имаше по какъв начин е била изтръгната победата? Победителите не ги съдят, нали? Днес хората се радваха и се опитваха да вземат всичко от живота, а утре отново ще дойдат суровите дни и войната за тях ще продължи.
По претъпканите с народ улици вървяхме малко. Неол Ираген заведе нашия отряд в градските казарми. Войниците тук бяха не по-малко, отколкото гражданите по улиците. И сякаш се подготвяха за поход. Всички тичаха насам-натам, стотниците и десетниците крещяха заповеди, някои събираха вещи, други оседлаваха коне. Дали не се канеха да изненадат някого? Време беше.
Отведоха ни в казармата и ни оставиха в обществото на намиращите се там войници. Еграсса и Змиорката отидоха заедно с лейтенанта на гвардията при коменданта, а ние убивахме времето на масата. Слава на боговете, не се канеха да ни уморят от глад. Кли-кли не искаше да яде и когато за момент я изгубих от поглед, тя веднага изчезна. Предположих, че е хукнала след елфа или ще души за новини.
— Не ми харесва всичко това — измърмори Халас, хващайки особено вкусно парче месо от котлето със супа. — Празникът си е празник, победата трябва да се отпразнува, но и да се заблуждаваш не бива. За какъв мрак, питам ви, трябва да държат градската порта отворена? Орките винаги са се славили с бързината на своите атаки. Докато се усетят и вече ще е късно, помни ми думите, Гарет! Ако стражниците не успеят да затворят портата, какво ще правят тогава? Много по-трудно е да воюваш по улиците, отколкото по стените.