Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Те прииждаха, за да изпълнят заръчаното. Опитите за проникване в същността на този смътно долавян процес винаги костваха на Тави пристъпи на гадене и помрачаване на съзнанието. Каквато и йерархия да съществуваше в това предизвикано от предметната магия движение, накрая безсмислените наглед обреди и ритуали даваха по-добри резултати от изтънчената мисловна магия, опираща се единствено на дарбата и способностите на вълшебника...
Древното заклинание на Тави не я подведе. Тя веднага усети единия от спътниците си. Ала, уви - Кан-Торог бе мъртъв като обкръжаващия го камък. Волният стискаше меча си с вкочанена ръка и лежеше там, където го бе облъхнал подземният убийствен огън. Залата, в която бе приел последния си бой.
Сидри липсваше. Мрежата тунели, припламналата като тъмноалено зарево пред мисления взор на девойката, бе пуста.
Дори джуджето да беше избягало като нея, магията й щеше да го открие. Жив... или поне тялото му. Ала от него нямаше и следа.
Сатирът също беше изчезнал. Може би той бе отвлякъл клетия Сидри в мрака, превръщайки го в част от тъмнината? Не, щеше да види следата му...
Нямаше го и Тъмният страж, с когото се сражаваха, нямаше ги и песовете, нямаше я Тъмата. Заобикаляше я просто обикновена тъмнина - и нищо особено. Отсъствие на светлина - толкоз.
Тави тежко въздъхна. Заклинанието бе свършило работа, но резултатите приличаха на провал. Провал за целия поход.
Налагаше се да забрави за всичко друго, освен за измъкването си оттук, за да разкаже всичко пред Кръга на Капитаните.
Но преди това бе длъжна да погребе другаря си.
Не се плашеше, че ще се изгуби и няма да намери залата -все пак бе вълшебница, а и силата й се възстановяваше.
Кой знае защо я плашеше само безследното изчезване на Сидри.
Баща Хеон имаше всички основания да е доволен. Методиката на Касапина действаше безотказно и надеждно. Поразяваше право в целта - обезсилваше и най-мощните заклинания на Дъгата. Прашкарите от личната охрана на Башата предложиха на вълшебниците неописуемо угощение -дим от букет изкусно подбрани билки, дим, който напълно разстройваше способността им да творят заклинания. А владеещият сърцата на тълпата Марик нажежи главите на хората и ги прати на щурм. Разбира се, първите нахлули в кулата не бяха от градските дрипльовци, а опитни бойци от свитата на Бащата. Впрочем, дрипльовците също се включиха, макар че засега наглостта им се беше разраснала свръх всяка мяра. Хората на Хеон бързо прибраха ковчежетата от хазната на маговете, сложиха ръка и на чародейския арсенал. Касапина и помощникът му - джуджето, не губеха време и вещо изкормиха кулата, прибирайки всичко скъпоценно и полезно. Всички разбираха, че ордените скоро, твърде скоро ще се опомнят.
Вестоносците продължаваха да носят добри новини.
Императорът бе вдигнал на оръжие трите си кохорти в двореца, очистил бе маговете в придворните резиденции и сега се движеше право към орденските квартали. А едната кохорта, командвана от небезизвестния Аврамий, бързала за Черния град. Вълшебниците като че ли още се намираха в шок. Бяха стъписани и не знаеха какво да предприемат. За тайната рецепта, противодействаща на магията им, Хеон бе платил на Касапина толкова злато, колкото онзи бе способен да отнесе на гръб (при което се оказа, че въпреки невероятната си кльощавост. Касапина може да носи доста).
Разбира се, лъвския пай от наградата той после загуби на карти -Бащата прекрасно знаеше пороците му и прати най-ловките си мошеници. След приспадането на техните хонорари. Хеон сведе разходите до разумни граници. Впрочем, дори да не беше станало така, Бащата не би съжалявал - незаконно практикуващият магия Касапин, вещ оръжейник, билкар и алхимик, си струваше похарченото. Бе съумял да намери точното съчетание от безобидни билки, димът от които парализираше чародейските способности на маговете, а и допълнително предизвикваше у тях жестока кашлица. Касапина първо бе изпробвал изобретението си върху няколкото вещици, осъдени от самата Дъга на смърт за непозволено вълшебство. И така, бе настъпил звездният час...