Диамантен меч, дървен меч [bg]

"Нищожество! Ще подвиеш опашка, страхлива кучко, и ще оставиш Кан непогребан! Фъшкия! Мекотело! Оскърбяваш не само паметта му, а и самата кръв на Волните, които те отгледаха и защитаваха! Позор!"

Суровите думи не помагаха. Човек по произход, Волна по дух, разкъсвана на две от орисията си, сега Тави беше и уплашена до смърт.

Знаеше, че другарят й не би се поколебал да тръгне да търси нейното тяло, ако тя се беше оказала на негово място, а той на нейно. И навярно щеше да загине, презирайки опасността. Волните твърде зле се справят с отстъплението.

И къде, в името на всичко свято, изчезна Сидри! Имаше ли поне прашинка истина в словата на козокракия сатир? Може би... Джуджето изчезна съвсем навреме. Надали се беше побоял от пламналия мрак, приел форми на пещерен дракон - откакто бяха слезли в пещерите, Сидри се биеше доста храбро, не обръщаше гръб на врага...

Значи трябваше да потърси и него.

Тави тежко въздъхна и зарови ръка в торбата си.

Повече се доверяваше на старите методики, особено след като й бяха помогнали там, където по-новите схеми се бяха оказали безсилни. Предпочиташе изсушените си коренчета и мишите лапки пред съсредоточаването за концентрация и визуализация на вълшебството, както учеха маговете на Дъгата.

Запали една борина, отцепена от факлата, използвайки мъничка искра Сила. Започна да подрежда амулетите, старателно начерта пентаграма, внимавайки да спазва особено важните ъгли, който, както казваха, бяха ключът към успеха. Отклонение дори на косъм от благоприятното положение за уравновесяването на магическите потоци можеше да вгорчи живота на немарливия вълшебник или направо да му докара беля на главата...

Чертането върху неравния под на пещерата бе същинско мъчение. Тави не бе силна в изчисляването на поправките, съобразяващи чертежа с терен като този - напукан, грапав... Когато довърши пентаграмата, девойката безсилно отпусна гръб върху студената стена. Пред очите й танцуваха червени кръгове от напрежение, болеше я кръстът. Но за сметка на това чертежът се получи перфектен - чашки с ароматна смола се разполагаха по остриетата, специално съчетаните корени и амулети стояха в основите, а грижливо разрязаните по дължина свещи - по главните пресечници. Наставникът би се гордял с нея.

Оставаше само да задейства заклинанието и да издири пришълеца. Сидри. И... мъртвия Кан. Ако чудовището бе напуснало залата на схватката, Тави щеше да иде там.

Свещите пламнаха от само себе си, без огниво. Меки огнени езичета лизнаха благовонията. Тави не смяташе, че целият обред е всичко на всичко подготовка за несвикнали да се съсредоточават начинаещи вълшебници, нито че е шаманско баене. Тя бе убедена, дори го усещаше, че цялата нелепа последователност от движения, амулети, дим и кандила не е напразна. Като че ли обредът действително се закачаше за някакви неведоми отклонения на потоците в самата им дълбочина. И сетне като рибарски кукички извличаше нагоре жили магическа Сила, с която налагаше подчинение на легиони странни неразумни обитатели на самите скали. Тези пълчища, призовани от беззвучните заповеди - все още не на Тави, а на волята на концентрираните в пентаграмата могъщи сили - бързаха като ударени с камшик коне, потичаха по изтощени рудни пластове, плъзгаха се по незабележими и тънки водни нишки, пронизващи монолитната маса на планинското туловище.