Републиката на крадците [bg]

— Е, ако не ѝ позволиш да те упои отново, ще кажа, че се гордея с теб. Аз съм последният, който ще те разубеждава да спреш да преследваш жената, която обожаваш. Повярвай ми. Свърши си работата, а след това го направи колкото се може по-лично.

Локи се ухили и за кратък миг почувства, че истински се е отпуснал. Това продължи, докато не осъзна, че Търпение седи точно срещу него с нацупени устни и намръщени, черни като нощта очи.

— Бих казала, че отдаваш притеснително много внимание на удоволствието, вместо на отговорностите, не мислиш ли? — попита тя.

— Богове! — Локи инстинктивно отскочи назад и видя, че Джийн също потрепери. — Не можеш ли да се появиш на улицата като обикновените хора?

— Не ме бива да бъда обикновена. Напоследък поведението ти беше загадъчно забавно, но трябва да призная, че с колегите ми започваме да се притесняваме за ефективността на плана ти за съпротива. Ако въобще съществува такъв, де.

— Трябваше да го оставим настрана няколко дена — отвърна Локи. — Успяхме да избегнем пълното унижение, но не и благодарение на теб.

— Откъде знаеш на кого трябва да благодариш?

— Не си спомням да си ми предлагала резервна лодка и топло ястие, докато гледахме да не се удавим — каза Джийн.

— Необичайно силни за сезона ветрове ви отклоняваха от курса повече от седмица и ви докараха на една плюнка разстояние от брега, а ти така и не се попита какви са причините?

— Чакай — каза Локи, — мислех, че ви е изрично забранено да…

— Няма нито да потвърдя, нито да отхвърля догадките ти — отвърна Търпение с насладата на току-що наяла се котка. — Просто отбелязвам, че твоето така превъзнасяно въображение блещука доста вяло. Разбира се, че е възможно да сме ти помогнали. Възможно е противниковата страна да е променила правилата и да си е навлякла леко порицание. Никога няма да разбереш със сигурност.

— По дяволите, Търпение — каза Локи, — положи доста усилия да ни увериш, че правилата на тъпото ти състезание са непоклатими!

— А ти положи доста усилия да твърдиш, че ми вярваш само дотам, докъдето може да стигне тази карета.

— Защо, по дяволите, изобщо си тук? Съобщение ли носиш?

— Ето го съобщението — „Не забравяй задачата си, Локи Ламора. Тук си, за да спечелиш, а не за да ухажваш.“

— Тук съм и за двете. Сделката включваше картбланш. Отмятате ли се?

— Просто предавам…

— Интересът ми към глупостите ви е толкова осезаем, че можеш да си построиш къща с него. Картбланш, да или не?

— Да — отвърна тя. — Но трябва да си много, много внимателен докъде предизвикваш търпението ни. Когато яздиш кон, който не бърза достатъчно, използваш камшика, нали?

— Каза ми, че много обичате да седите отстрани, докато вашите посредници ви забавляват. Така че, ако обичаш, седни отстрани, млъкни и се забавлявай.

— Точно това смятам да направя — отвърна тя. Сърцето му не беше изтуптяло и два пъти, преди Търпение да изчезне по-тихо от шумоляща дреха.

— По дяволите — каза Локи. — Кажи ми, че нямаше да бъда толкова досаден, ако имах магически умения.