Политичестки ред и политически упадък [bg]

Китайската еднопартийна държава решава проблема, позволявайки на местните власти да запазват излишъците и да ги използват за своите цели. На общините са наложени тежки бюджетни ограничения, предоставят им се правомощия да събират определени видове данъци и получават разрешение да създават дружества със стопанска цел, за да попълват своите данъчни приходи. Седемдесет процента от тази неразпределена печалба трябва да бъдат вложени в нови инвестиции, а останалата част формира излишък, който може да бъде използван по усмотрение на „градските и селските предприятия“. Част от този излишък се изразходва за обществени цели, но определено количество се озовава в джобовете на местните държавни служители. Много външни наблюдатели тълкуват това явление като откровена корупция, но то всъщност представлява система за разпределение на доходите, чието предназначение е стимулирането на местните власти да подкрепят икономическия растеж. Успехите са впечатляващи: голяма част от промишленото производство на Китай през първите години на реформите не е от новия частен сектор, а от „градските и селските предприятия“. В известен смисъл китайците сами откриват принципите на т.нар. на Запад нов публичен мениджмънт, чиято цел е разширяване на пазарните стимули в публичния сектор.

„Градски и селски предприятия“ не е институция, която би препоръчал някой праволинеен американски икономист. Незапознатите със специфичните характеристики на китайската система биха прогнозирали, че тя ще се превърне в помийна яма на корупционни практики и задоволяване на егоистични лични интереси. Ако Нигерия или Пакистан се опитат да въведат такава система, можем да си представим всевъзможни начини за злоупотреба с „градските и селските предприятия“. Централните правителства вероятно няма да успеят да наложат строги бюджетни ограничения или реинвестиционни цели, което ще позволи местните власти да наложат по – високи грабителски нива на данъчно облагане и да усвоят целия излишък. Или по всяка вероятност по – високите етажи на управлението ще се споразумеят с по – ниските за разпределяне на излишъка, възползвайки се същевременно от своите правомощия в подкрепа на държавните предприятия.

Но Китай не е нито Нигерия, нито Пакистан. Централното правителство успява да наложи строга дисциплина на „градските и селските предприятия“, за да насочи вниманието им към ускорен растеж в дългосрочен план по начин, който напомня промишлените политики на други източноазиатски държави. Променените условия водят до политически промени. В началото на деветдесетте години на миналия век „градските и селските предприятия“ преуспяват, а системата за разпределение на печалбите е разяждана от високи нива на откровена корупция. Недоволството на протестиращите студенти на площад „Тиенанмън“ е насочено най – вече срещу корумпираността на правителствени и партийни чиновници. Данъчната реформа от 1994 г. отнема много от тези приходи и принуждава местните власти да прибегнат към друг вид фискална дисциплина, която поощрява една по – отворена към пазара форма на промишлено развитие. Благодарение на това възникващата китайска средна класа, която е в основата на протестите на площад „Тиенанмън“, започва все по – енергично да подкрепя управлението на комунистическата партия.