За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
КНИГА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
ЗА ЗАКОНИТЕ В ТЕХНИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ УСТАНОВЯВАНЕТО НА РЕЛИГИЯТА В ОТДЕЛНА СТРАНА И ЗА ВЪНШНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕЛИГИЯТА
Глава I
За религиозното чувство
И благочестивият, и безбожният винаги говорят за религията; единият говори за това, което обича, другият — за това, от което се страхува.
Глава II
За причината на привързаността към различните религии
Мотивите за изповядване на една или друга религия са различни у различните хора; това много зависи от начина, по който се съгласува религията с мислите и чувствата на хората.
Ние сме извънредно склонни към идолопоклонство, макар да не сме много разположени към идолопоклонническа религия; ние почти не сме склонни към духовни представи, но сме твърде привързани към религии, които изискват от нас обожаването на едно духовно същество. Това е щастливо чувство, което иде отчасти от вътрешното ни удовлетворение, че сме достатъчно интелигентни, за да разберем религия, която извежда божеството от унизителното състояние, в което са го поставили другите религии. Ние гледаме на идолопоклонството като на религия на грубите народи, а на религията, която има за предмет духовно същество — като на религия на просветени.
Когато с идеята за едно висше духовно същество, която създава догма, успеем да свържем нашите сетивни идеи, влизащи в областта на култа, ние изпитваме голяма привързаност към религията, защото мотивите, за които току-що споменахме, се свързват с нашата природна склонност към осезателното.
Така католиците, у които този вид култ е по-развит, отколкото у протестантите, са по-силно привързани към своята религия от тях и проявяват по-голямо усърдие за нейното разпространение.
Когато жителите на Ефес научили, че отците на Вселенския събор решили светата Дева да бъде наричана Богородица, те изпаднали в неописуем възторг; целували ръцете на епископите, прегръщали коленете им; всичко наоколо кънтяло от радостни викове.
Ако духовната религия ни дава още и представа за избирането й от божеството, за превъзходството на тези, които я изповядват, над тези, които не я изповядват, това също силно ни привързва към нея. Мохамеданите не биха били толкова ревностни мохамедани, ако не съществуваха, от една страна, народи-идолопоклонници, които ги карат да мислят, че са отмъстители за поруганото единство на божеството, и, от друга — християните, които ги карат да смятат, че те, мохамеданите, са предпочитаните от бога.
Една религия, която е натоварена с много обреди, привлича хората повече от друга, в която обредите са по-малко; човек е твърде склонен към неща, с които е непрекъснато зает; свидетелство за това е жилавата упоритост на мохамедани и евреи, както и лекотата, с която менят религията си дивите народи, които, бидейки заети единствено с лов и войни, не се обременяват въобще с религиозни обреди.
Хората са изключително склонни към надеждата и страха; и една религия без ад и рай не може да им се хареса. Това се доказва от лекотата, с която чужди религии са се утвърждавали в Япония; от усърдието и любовта, с която те са бивали приемани там.
За да привлича, една религия трябва да бъде безупречна като морал. Хората, бидейки хитреци в частност, общо погледнато, са много честни; те обичат нравственото; и ако не ставаше дума за нещо толкова важно, аз бих казал, че това се вижда по превъзходен начин на сцената; на нея можеш да се харесаш на народа, ако изразяваш чувства, които моралът одобрява; и сигурно ще го оскърбиш, ако изразяваш чувства, които той порицава.
Когато външният култ се отличава с блясък, това ни ласкае и привързва тясно към религията. Разкошът на храмовете и духовенството ни впечатлява силно. Така самата нищета на народа го привързва към същата религия, която служи за предлог на онези, които са причина за неговата нищета.
Глава III
За храмовете
Почти всички цивилизовани народи живеят в домове. Оттук произтича тяхното естествено желание да построят дом за бога, в който да могат да му се покланят и да се обръщат към него в своите страхове и надежди.
И действително никъде човек не може да намери по-голямо утешение, отколкото на едно такова място, където божеството присъствува постоянно и където той заедно с всички останали може да изкаже своите прегрешения и своята печал.
Но тази толкова естествена мисъл е характерна само за народи, които обработват земята; народи, които сами нямат домове, никога не строят храмове.
Тъкмо за това Чингис хан е изразявал такова голямо презрение към джамиите. След като разпитал мохамеданите за тяхната вяра, той одобрил всички техни догми с изключение на догмата, отнасяща се до необходимостта да се пътува до Мека; той не е можел да разбере защо хората да не могат да се кланят богу навсякъде. Татарите не са живеели в къщи, затова са нямали храмове.