Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— А виж каква дърта кокошка я носи — измърмори завистливо тя. Сетне се изправи и смигна на проститутката, която седеше до нея. — Навярно дамата е дошла да обслужи някой и друг момък, а?
Другата жена се изкикоти.
— Що не идеш да я питаш в кое от леглата иска да поработи?
Мориса срещна погледа на господарката си и посочи с пръст към възрастната маркиза, която още небе помръднала от прага.
— Откъде изкопа новото си момиче, Фрида?
Начервените устни на Фрида се разтеглиха в развеселена усмивка.
— От Бъкингамския дворец. Поръчала съм си цял кораб с такива.
Мориса се отправи с небрежна стъпка към входа и се завъртя около облечената в черно дама, изучавайки я от глава до пети. По тая жена нямаше и един шев, който да не изглежда дяволски скъп.
— Да не сте се загубила, милейди?
— Много се опасявам, че не съм — надуто отвърна Едит и притисна дантелената кърпичка към носа си. Проститутката явно се бе поляла с ферментирала тоалетна вода, защото вонеше ужасяващо. — Предполагам, че това е таверната, в която ми бе препоръчано да потърся стая за нощуване?
— Хохо! — изсмя се Мориса, развеселена от начина й на изразяване. — Що за префърцуненост!
Маркизата стрелна чернокосата проститутка с поглед, пълен с презрение.
— Никога ли не си чувала как говори една дама?
— Естествено, че съм чувала — отзова се веднага Мориса. — Даже съм виждала някоя и друга лейди. Но на нашите тук не им се случва често да идват в таверната сам самички. Щото може да ги хванат на работа.
— В леглото, имаш предвид — сухо каза Едит. Ако тая пачавра я смяташе за малоумна, то много грешеше. Нямаше да има зад гърба си цели седемдесет и четири години живот, ако не бе понаучила това онова. — Убедена съм, че съм прекалено възрастна, за да представлявам интерес за който и да било от твоите приятелчета, така че считам това място за напълно безопасно за мен. Единственото, от което се нуждая, е самостоятелна стая, в която да мога да нощувам, гореща вана и поносима храна. Твърде много ли искам?
Мориса беше впечатлена от нейната неустрашимост.
— Ами не, стига да можете да си платите.
— Няма защо да се безпокоиш за това — отвърна Едит с внезапно омекнал тон. — Всъщност, ако уредиш този въпрос и изпратиш някого да донесе багажа ми от „Лунен изгрев“, ще платя и на теб за услугата. Или предпочиташ да забавляваш мъжете?
В отговор Мориса изсумтя.
— С радост ще свърша тая работа, обаче трябва да получа достатъчно, та и мадам да остане доволна.
— Ще получиш — обеща Едит. — Но няма да търпя да ме бавят. Не съм спала като хората откакто напуснах Англия и искам това, за което помолих, да ми бъде предоставено веднага. Ясна ли съм?
Мориса реши, че не би било под достойнството й веднъж и тя да поработи като камериерка. Освен това изгаряше от любопитство. Рядко се случваше една богата дама да тръгне на път съвсем сама. Какво ли бе принудило тази старица да се подложи на несгодите на мъчително дългото пътуване до колониите, и то без да разчита на помощта на слуги или поне на някой мъж?
— Можете да вземете последната стая горе вдясно. Слугините от таверната ще ви качат корито, а пък аз ще пратя някой младеж да донесе нещата ви от кораба. Капитанът сигурно няма да сбърка, ама вие по-добре ми кажете как ви е името, та да може да се увери, че тъкмо вие сте пратила човека за багажа.
— Лейди Едит дьо Мерсер.
Мориса наклони замислено глава.
— Знаех си аз, че имате титла.
— За мен е чест, че си забелязала — саркастично отвърна Едит.
Проститутката понечи да каже нещо рязко, но се спря навреме. Старата сигурно нямаше да одобри това, а ако вземеше да се ядоса, шансовете на Мориса да получи някаква облага от нея щяха сериозно да намалеят, а може би дори да се провалят.
— А ти как се казваш? — попита маркизата.
— Мориса. Мориса Хачър.
— Хачър истинското ти име ли е, или сама си избрала да се наричаш така?
Мориса трепна смутено. Която и да бе тази жена, никак не беше глупачка.
— Майка ми ме е родила, без да има мъж, ако затова ме питате. Казваше, че ме бил направил икономът на къщата, дето работела в нея, ама той отрекъл. Затуй нея я изхвърлили от работа, а пък него го оставили, като че нищо на никого не бил сторил. После мама разправяше, че той бил един проклет разгонен петел, пък тя се излъгала, та му измътила пиленцето. Тъй ми остана името — Хачър7.
7
Хачър — от hatch (англ.) — мътя, измътвам. — Б.пр.