Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Веднъж двамата с Пъг попитахме Макрос какъв е смисълът да живеем в една толкова огромна, толкова сложна вселена, след като една нищожна планета може да бъде покорена от валхеру — каза Томас. — Той ни каза, че естеството на вселената се е променило след Войните на хаоса и че повторната поява на валхеру в Мидкемия щяла да промени реда на нещата.
— Не мисля — каза Накор. — О, искам да кажа, че това би било крайно неприятно за всеки на Мидкемия, но вселената рано или късно ще се поправи. Бог се учи. Разбира се, милиарди хора може да умрат преди да стане нещо, което да поправи нещата.
— Това е безсмислено! — отбеляза Миранда.
— Ако го погледнеш по този начин, да — каза Накор. — Но ми харесва да мисля, че смисълът е в това, че ние учим Бог да постъпва правилно… ние поправяме едно бебе… и го учим, че си заслужава да се бориш за доброто, че добротата е по-добро нещо от омразата, че сътворяването е по-добро от разрушаването, и още много неща също така.
— Все едно — каза Пъг. — Този въпрос е твърде академичен за населението на Кралството.
— Накор е прав — каза Калис.
Всички се обърнаха към него.
— Той току-що ми помогна да разбера какво става и защо съм тук.
— Защо? — попита Миранда.
Калис се усмихна и каза:
— Трябва да отключа Камъка на живота.
Ерик отпи. Виното беше бяло и охладено — така го поднасяха в тази част на херцогството.
— Благодаря — каза той и остави бокала на масата.
Принц Патрик, Оуен Грейлок и Манфред фон Даркмоор седяха заедно с него. В стаята имаше още десетина други благородници, някои облечени като дворцови контета, а други — мръсни и оплискани с кръв като Ерик.
— Справихте се добре, предвид бързината, с която падна Крондор — каза принцът.
— Благодаря, ваше височество — отвърна Ерик.
— Съжалявам, че нямахме повече време за подготовка — каза Грейлок.
— Времето никога не стига. Но направихме достатъчно, за да ги задържим тук, при Даркмоор.
В залата дотича вестоносец, отдаде чест и връчи съобщение на Грейлок. Той го отвори и каза:
— Лоша вест. Южните ни резерви са съкрушени.
— Съкрушени! — изпъшка Патрик и плесна отчаяно с ръка по масата. — Те трябваше да бъдат хитро прикрити, да са готови да ударят по врага и да му пускат кръв откъм тила. Какво е станало?
Оуен подаде свитъка на принца, но обяви високо, за да чуят и останалите:
— Кеш. Придвижили са армията си южно от Дорджин. Южното крило на врага е било притиснато много здраво и когато са се натъкнали на кешийците по фланга и на джуджетата отпред, са обърнали на север и са превзели нашето укрепление.
— Кеш се е намесил? — попита един стар благородник, когото Ерик не познаваше.
— Трябваше да се очаква — каза Патрик. — Ако преживеем тази война, ще се разправяме и с Кеш след това.
— Какво е станало с лорд Съдърланд? — попита благородникът.
— Херцогът на Южните блата е мъртъв. Грегъри също, както и граф Ландрет. Загинали са в битката. Господа, ако това донесение е вярно, въпреки всичките ни намерения и цели, южните ни резерви вече не съществуват — каза Грейлок.
Един от контешки облечените благородници се намеси:
— Може би трябва да обмислим оттегляне към Малаково средище, ваше височество?
Принцът му хвърли смразяващ поглед, но не удостои предложението с коментар, а се обърна към Ерик.
— Тези от вас, които току-що дойдоха, моля, последвайте скуайърите до квартирите си. Очакват ви баня и чисто облекло. Ще се радвам да вечерям с вас след един час. — Стана и останалите станаха след него. — Ще продължим това обсъждане утре на разсъмване. Дотогава ще имаме повече данни. — Обърна се и напусна залата.
След като принцът излезе, Манфред махна на Ерик и Оуен да се приближат и каза:
— Е, господа, изглежда, сме в трудна ситуация.
Ерик кимна.
— Разбрах в какво влизам в момента, в който прекосих моста.
— Ние сме хора на принца, ако позволите да напомня, ваше благородие — каза Оуен.
Манфред махна пренебрежително с ръка.
— Това го кажете на майка ми. — След което се усмихна съжалително. — Още по-добре е да не й го казвате.
— Не можем да си свършим работата като в същото време се стараем да избягваме майка ти, Манфред — каза Ерик.
— Той е прав — каза Оуен.
Манфред въздъхна и каза:
— Знам. Оуен, наредих на сегашния ни мечемайстор да ви върне старите квартири. Там сигурно ще се чувствате по-удобно, а и честно казано, тук стана доста претъпкано.
— Обзалагам се, че Пърси не е щастлив — усмихна се Оуен.
— Бившият ти помощник никога не е бил щастлив — той така си се е родил. — Манфред се обърна към Ерик. — Ти ще отседнеш в една стая близо до моята. Колкото по-близо си до мен, толкова по-малко вероятно е майка да прати някого да те убие.