Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
— Какво? Какъв случай? — Той изглеждаше искрено изненадан.
— Говоря ти за онази жена, Олга Сьоренсен, която намерих мъртва в жилището й на Сандвикен.
— Аха. Изглежда, че е паднала пияна и се е ударила. Непредвидено нещастие.
— Именно такова — казах кисело аз. — Започнаха да стават доста непредвидени нещастия, а? Не ти ли напомня за нещо? Олга Сьоренсен е била приятелка на Шауер-Юхан, изчезнал през 1971-ва, когато уж е бил убит Харалд Юллвен. А именно Харалд Юллвен е свързващата нишка във всички убийства — като започнем от войната, през пожара в „Пофугл“ чак до това, което се случи тази година с Ялмар Нюмарк.
— Но нали Харалд Юллвен е мъртъв? Господи, човече, нима не разбираш?
— Започвам да се съмнявам. За мен всичко изглежда така, сякаш той отново броди наоколо. Какво ще кажеш, ако… ако той не е бил убит през хиляда деветстотин седемдесет и първа, а вместо него е бил убит Шауер-Юхан?
— Да, разбирам. И аз съм мислил по този въпрос. Но къде е той тогава? От онзи момент никой нищо не е чул нищо за Шауер-Юхан, нито за Харалд Юллвен. Имало е само един труп, а изчезналите са били двама. Ти можеш ли да ми обясниш това, Веум?
— Не. — След кратка пауза добавих: — Все още не. Но чуй какво ще ти кажа. Говорих с Изгорелия, Улай Усвулд, единствения останал жив свидетел на пожара в „Пофугл“. Ти имаше скицата на фабриката, нали?
Той се огледа объркано.
— Някъде си я оставил. Може би най-отдолу в купчината книжа?
Той стана. Знаех, винаги съм го знаел, че Якуб Е. Хамре е съвестен полицейски служител и не оставя нито един въпрос без отговор.
Той започна да рови в купчината материали и документи, докато накрая намери нужната папка. Издърпа я навън, а няколко други папки паднаха на земята. Наведох се и ги вдигнах вместо него, а той в същото време отвори онази, която държеше. Бързо прелисти съдържанието й и извади синьо копие на план скицата на фабриката „Пофугл“. Подаде ми го, аз се наведох и със старание започнах да разглеждам разгънатия голям лист хартия. Намерих бързо очертанията на производствения цех. Изходът от него водеше към едно стълбище, а от стълбището имаше само един излаз. Това означаваше, че ако Изгорелия е видял Холгер Карлсен да излиза от цеха, а веднага след това Харалд Юллвен да влиза вътре, то двамата непременно са се срещнали вън на стълбището. Само че Холгер Карлсен не е успял да отиде по-далеч, докато Харалд Юллвен е имал време да влезе в производствения цех, да сграбчи Изгорелия и да го измъкне навън. Това ще рече, че той непременно е минал покрай Холгер Карлсен, докато е изнасял Изгорелия.
С план скицата в ръка разказах на Хамре това, което бях чул от скитника.
Той само кимна:
— Нищо ново, Веум. Всичко е записано тук. И е съвсем вярно. Още тогава той е разказал за случая съвсем същото, което си чул от него. Друг е въпросът, че показанията на Харалд Юллвен се различават от тези на Изгорелия. Тоест получили са се две противоречиви описания на един и същ, момент. Но тъй като Усвулд е бил много силно засегнат от огъня, не са повярвали в достоверността на неговите показания повече, отколкото на Юллвен, който е бил напълно здрав. Така за никого не е останала възможност да разследва нещата в тази връзка. Нито тогава, нито сега.
Нещо се сви в стомаха ми.
— Имаш ли показанията на Харалд Юллвен?
Хамре кимна и започна да ги търси в папката.
Почти тържествено взех в ръцете си папката със служебния доклад, разгърнах я и прочетох стенограмата на показанията на Харалд Юллвен за случилото се, когато той влязъл в горящата фабрика:
„Срещнах Холгер Карлсен, началник-цех, на вратата, която водеше към производствения цех. Той беше съвсем леко пострадал. Извика ми: «Вземи Усвулд, той лежи ей там. Аз ще измъкна Мартинсен.» Кимнах му вместо отговор и се втурнах вътре. Усвулд беше в безсъзнание и с последни сили успях да го извлека. Когато отворих вратата и го изнесох навън, видях, че Холгер Карлсен вече влиза в цеха. Всичко беше почерняло от пушека и го зърнах само като тъмна сянка сред облаците от дим. Това беше последното нещо, което помня от него. След това разбрах, че са го намерили, че не е успял да спаси както Мартинсен, така и себе си. Често се обвинявам за това, но какво можех да направя, та аз спасявах в това време Усвулд…“
Затворих очи. Имах чувството, че чувам гласа му: сигурно е бил приглушен, може би малко дрезгав от кашлицата след пушека и с подчертан среднохоландски акцент: „Често се обвинявам за това.“
Не бе трудно да се разбере, че всеки би приел за достоверни тези показания, дори да са били направени от бивш изменник. Пък и Фанебюст посочи, че колкото и да са го притискали, той не е отстъпил на йота от думите си. Явно версията на Харалд Юллвен за станалото в производствения цех щеше да служи като официална и за в бъдеще. И ако някой някога прояви любопитство към това събитие, щеше да получи пак същите полуразпаднали се протоколи от разпити, да се вслушва чрез тях в гласа на Харалд Юллвен.