Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
Непознатата ме ослепи с блясъка си и ми напомни за едно момиче от далечно лято, преди много години, когато розите още не бяха окапали, а люляците още цъфтяха. Това момиче имаше руси коси, а в името й отекваше библейски звън: Ребека. Дълга нежна шия, сериозни очи… Изведнъж останахме сами в стаята с нашите едва навършени осемнайсет години. Безмълвно, но изпълнени с чувството на предварителна обреченост, ние бавно се наведохме един към друг и се целунахме, дълго. Навън току-що бе отгърмяла дъждовна буря, улиците лъщяха мокри, а градините блестяха сочни и пищни като тези, които ме обгръщаха в този момент. Забарабаних с пръсти по волана. Зеленината ми навя тези спомени. Защото любовта бива и такава: чувствата избледняват с годините, раните се затварят и човек постепенно се примирява със себе си, ала някой ден, най-неочаквано, всичко те жегва отново, изведнъж изживяваш пак миналите болки и трепети, по-силно и по-осезаемо от когато и да било. Малки парченца от миналото, които носим в себе си завинаги.
Но аз имах спомени, по-близки и по-болезнени от този за Ребека, които съвсем не исках да събуждам в момента. Зелените градини взеха да ми досаждат, а слънцето стана по-бяло. От небето струеше синева и аз внезапно се почувствах уморен, обезверен. Беше безсмислено да седя тук и да чакам някого, който така и нямаше да дойде. Реших да се предам. В първия рунд. Но непременно щеше да има и втори, още преди края на вечерта, реших твърдо за себе си.
Запалих мотора и потеглих към главното разклонение за Берген. Движех се навътре заедно с течението, а шумът около нас непрекъснато нарастваше. На Нюгордстанген се извисяваше един вид малък Манхатън: неподходящ за местните условя архитектурен стил, който самите американци отдавна са отрекли. Намерих място за паркиране до полицията. Там попитах за Хамре.
32
Хамре изглеждаше раздразнен и изненадан, намекна ми, че е ужасно зает. От ноздрите на носа му надолу се открояваха тънки бръчици, а устните се бяха изпънали над стиснатите зъби. Бюрото му беше отрупано с документи, измежду които се подаваха няколко фотографии.
— Ясно ли ти е какъв ден сме днес? — попитах аз.
— … въобще нямам намерение да се занимавам със загадки — завърши той изречението, което въобще не бе започвал.
— Това не е загадка, а е записано в бележника ти — отговорих.
Той седна тежко зад бюрото, прокара бързо ръка през косата си и се втренчи в мен.
Казах:
— Окей! Днес е първи септември. Хагбарт Хеле е в града. Това е този ден, спомняш ли си?
Той ми се стори изведнъж още по-уморен.
— Пак твоята история. Съжалявам, Веум. Не сме открили нищо ново, а полицейските досиета и находки не ни дават и най-малкото основание да смущаваме спокойствието на човек като Хагбарт Хеле. Не мисли, че това не ни е неприятно. Няма нещо, което да желая повече от разкриването на този случай — добави той тихо. — Ако не за друго, то поне за да се отърва от твоите посещения. — После каза по-високо: — Нима не виждаш тежкото ни положение? Трупат се случай след случай, пък нямаме достатъчно хора, за да се занимаваме с всичко така, както ни се иска. А по средата на цялата бъркотия трябва да прекъсваме работата и да отговаряме на въпроси за извършени полицейски насилия, макар почти всички да знаят, че подобни неща има. — Хвърли ми обвинителен поглед. — Но не през целия ден и през цялата година. Не всеки ден. Имаме си достатъчно много работа и не се возим нагоре-надолу в асансьора, за да насиняваме гърбовете на пияни побойници. Вярваш ли, или не?
— Не съм ви обвинявал.
— Не ти. Ако работеше тук, и теб щяха да нарочат. Ясни са ни тези истории. Именно затова си видял и обратната страна на медала. Не е толкова малко насилието, с което се сблъскваме ние, които сме си избрали за прехрана тази неприятна професия.
— Добре, добре. Да минем към същината на въпроса, щом си толкова зает. Как върви разследването около Ялмар Нюмарк?
— Нима вече не ти обясних всичко? Прегазването му бе ужасно, но не то стана причина за неговата смърт. Във всеки случай не е нищо повече от косвена причина и не би могло да послужи като мотив за обвинение в нито един съд. Единствен ти държеше на тезата, че в този смъртен случай има нещо криминално. Но ние не намерихме нито една следа, нито едно доказателство, че ти си прав в предположенията си.
— Какво ще кажеш за смъртния случай вчера вечерта?