Фурията на курсора

— Защото преди само това са използвали — отговори Макс. — Никой не би могъл да предвиди, че ще стигнат до това. За първи път чувам да използват дротици и стоманени стрели.

— Няма значение — каза Тави.

— Не — възрази Макс. — Враните да те вземат, Калдерон! Ти предвиди повече, отколкото някой би могъл да очаква от теб. И може би повече, отколкото си длъжен. Спри да обвиняваш себе си. Не ти си изпратил канимите тук.

Поредният вопъл на каним се чу откъм реката.

Тави уморено се изсмя.

— Знаеш ли какво ме притеснява най-много?

— Какво?

— Когато бях на брега на реката, а канимите пристъпваха към мен и изведнъж тези лъвове се появиха, буквално за секунда аз… — той поклати глава. — Помислих, че може би аз съм ги създал. Че това са моите фурии. Какво не бих…

Гърлото му така се сви, че му стана трудно да диша.

В заобикалящия мрак Макс тихо проговори:

— Баща ми никога не ми е показвал материализирани фурии. Същества, разбираш ли? Както каменното куче на чичо ти или като огнения сокол на лейди Плацида. Той никога не ме е учил нещо за водата, а в библиотеката имаше само една стара книга с истории. В нея имаше воден лъв като този. Ами… В по-голямата си част аз самостоятелно изучих моята водна магия. И тъй като до мен нямаше никой, тя се появи като този лъв. Нарекох го Андрокъл — Тави не беше сигурен в здрача, но му се стори, че Макс се изчерви. — Чувствах се много самотен след смъртта на майка ми.

— Красус трябва да е чел същата книга — каза Тави.

— Да. Забавно е. Никога не съм мислил, че ще имаме нещо общо — той притеснено се размърда. — Съжалявам. Не на това си се надявал.

Тави сви рамене.

— Всичко е наред, Макс. Може би е дошло времето да спра да мечтая за собствени фурии и да започна просто да живея. Мечтая за тях толкова отдавна, но… вашите фурии изобщо не променят същността на нещата.

— Не и там, където това има значение — отговори Макс. — Не отвътре. Баща ми винаги ми казваше, че способността на човек да призовава фурии просто го прави повече от това, което е. Глупак с фурии все още си остава глупак. Добрият човек с фурии пак си е добър човек.

— Старият Килиан се опита да ми каже нещо подобно — каза Тави. — В деня на последната ни битка. Колкото повече мисля за това, толкова повече ми се струва, че може би той се е опитвал да ме накара да разбера, че на света има нещо повече от фуриите. Нещо по-значимо за живота от това, което мога да направя с тяхна помощ.

— Той не беше глупак — отговори Макс. — Калдерон. Знам какво направи. Дължа ти живота си, въпреки всичките ми призовавания на фурии. Ти си един от онези, които стояха до края. И това е двойно по-ценно за Гай. Ти победи убийци и чудовища със собствените си сили. Сражава се с командира на канимите без подкрепа на фурии, които да те защитят, и аз не познавам някой друг, който да е успявал. В този капан на юг от моста за един час загинаха повече каними, отколкото легионите са унищожили през последните десет години. И все още не знам как успя да спреш атаката им — аз си мислех, че това е краят. А ти го направи всичко това без нито една собствена фурия.