Диамантен меч, дървен меч [bg]

Златото се стичаше в кесията на Каменния престол от търговия. Като при това имперските прекупвачи винаги вземаха джуджешките стоки евтино. Даже за скъпоценните камъни, уж милостиво оставени на джуджетата да ги добиват, не даваха и стотна от истинската им цена. А за желязото да не говорим...

"Кой би седнал при такива условия да кове изделия за продажба?!"

Сидри бе уверен, че е свършил двойно добро дело. За всяко късче злато, което Кан-Торог възнамеряваше да вземе като заплащане, бе пролята много пот, прехвърлено бе огромно количество ялова руда, хълмове въглища, без да се включват в сметката премазаните пръсти, болките в кръста и пукнатите глави.

"И всички тези жертви, правени за попълване на хазната, да отидат в джоба на някакъв си надут мечоносец?!"

Джуджето искрено смяташе, че да се попилее макар и един грош, спечелен с толкова мъки, не е нищо друго освен престъпление.

Разреди почивките, продължаваше нагоре и нагоре. Всяко джудже дълго издържаше на глад, като насетне, при първа възможност, се самонаграждаваше за постите с невъздържана лакомия. Но освен мечти за добро и обилно похапване, блянове за въздигането на народа си, предвкусването на личното признание и оправдание за всичко сторено, Сидри пресмяташе колко дни остават до края на Пороя. Не бе сигурен за точната бройка, но при всички случаи щеше да разполага с три-четири дни преднина, за да се върне в Главния чертог, където се намираше Каменния престол, преди иманярите от Хвалин да му пресекат пътя, а даже и преди съплеменниците му да си подадат носовете от укритията.

Пристигна някак внезапно и неочаквано за себе си. Галерията свърши с малка квадратна килия. Джуджето запали една от последните си факли и известно време оглеждаше стените. Подсвирквайки си през зъби, натисна една почти незабележима издатина в ъгъла, точно на височината на очите си.

Последва глухо стържене, древният механизъм, престоял векове в бездействие, отмести лявата стена на килията. Нахлу светлина, а заедно с нея и кисела смрад... Сидри побърза да натисне издатината отново и каменната плоча се върна на мястото си.

Дори за толкова кратко време струите на Пороя образуваха на пода локва от отровна жълтозелени кава течност, подобна на рядка блатна кал. Джуджето старателно я подсуши с натрошен на пясък чакъл. Бе доволен въпреки кашлицата, която го нападна от изпаренията. Видя достатъчно през отвора, за да се убеди, че е попаднал тъкмо там, където му подсказваше и тренираният вроден усет на подземен жител. Бе стигнал до една от наблюдателниците, пръснати из южния склон на Хребета на скелетите.

Щом Пороят утихнеше, Сидри щеше да слезе по скалата навън.