Републиката на крадците [bg]

— Знаеш ли, самосъжалението е единственото нещо, което вони повече от четиридневната пот на човек, който е пътувал.

— Самосъжалението е единственото, за което човек може да се хване, след като се е сблъскал с ТЕБ — каза Локи. — Можем да имаме това, ако и двамата го искаме. Но трябва и ти да го искаш. Не искам да те убеждавам в нищо, освен ако…

— Освен ако?

— Освен ако част от теб вече не е убедена.

— Вечеря — тихо каза тя.

— И възможност да се договорим за последващи усложнения. По твое усмотрение.

Тя не можа или не пожела да срещне погледа му по време на тишината, изпълнила следващите няколко секунди. Локи чувстваше, че кръвта му се сгъстява.

— Къде отиваме? — най-накрая каза тя.

— Откъде, по дяволите, да знам? — Облекчението го връхлетя толкова силно, че краката му се разтрепериха.

Сабета протегна дясната си ръка и го прегърна през кръста. За един безкраен миг двамата се взираха в ръката ѝ, а след това тя я отдръпна.

— Добре ли си? — нежно попита тя.

— Аз… Ами, мисля, че просто много ми допадна отговорът ти. Но стига, колко време, мислиш, ми остави да разбера кое къде е в този проклет град? Морално задължена си да избереш място. За утре вечер.

— Нека бъде по залез — каза тя. — Ще ми позволиш ли да изпратя карета?

— С Джийн няма да сме заедно — отговори Локи. — Ще се подсигурим. Ако не се върна в обозрим диапазон от време, ще отговаряш пред него, както ще е ядосан и неудържим. Как ти се струва като гаранция?

— Не е беда, която бих си навлякла, ако зависеше от мен — сложи тя ръце зад гърба си и го погледна изпитателно. — И сега какво?

— Зависи. Все още ли имам странноприемница, в която да отседна?

— Оставих Джостен на мира като цяло.

— Е, тогава ще отида да утеша децата си и… ще измисля как точно, по дяволите, ще те надвия.

— Самоуверено, вбесяващо лайно — каза тя без злоба.

— Арогантна кучка — отговори той, хилейки се, докато излизаше през вратата. — Арогантна, упорита, разкошна кучка. А, и ако уловя дори един полъх от парфюма, с който беше последния път…

— Ако усетя дори да ми лъхне на коне и пот, връщаш се в морето.

— Ще се изкъпя.

— Изкъпи се два пъти. И… ще се видим утре тогава.

— Със сигурност — отвърна Локи.

Стигна вратата и се поздрави за здравия разум да не ѝ обръща гръб, поне не толкова скоро. Тъкмо щеше да си тръгне, но го осени нова мисъл.

— А, знаеш ли, наехме няколко коня, за да стигнем дотук. Доста зле се отнесохме с тях. Имаш ли нещо против да вкараш горките животни в конюшните?