Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Когато здрачът най-накрая се спусна, всички бяха прегладнели и изтощени, а дишането на Лусия се бе превърнало в повърхностно хриптене. Похитителите гледаха с нарастващ ужас как огромният бял диск на Аурус надвисва зад тях, а малката, но ярка Иридима се издига на запад, следвана по петите от Нерин. Въздухът сякаш се изпъна като струна и придоби металически привкус. В небето се появиха облаци, дошли незнайно откъде, които се понесоха на север, пренебрегвайки вятъра, духащ срещу тях.
Тъкмо бяха стигнали до разлома Ксарана, когато лунната буря се разрази.
Тя започна със свистящ писък, който накара конете да зацвилят уплашено, породен от разкъсания между влиянията на различните гравитации въздух. Пурпурни светкавици прорязаха пространството между облаците, докато самите те бяха накъсани на парцали във вихрушката на невидимите сили, беснеещи високо в атмосферата. Те навлязоха сред гигантските скали, излезли на повърхността след древния катаклизъм, погълнал град Гобинда и династията Чо. Времето бе загладило острите ръбове, покривайки ги с пръст и треволяци, ала човек пак можеше да различи ивиците, по които земята се бе пропукала, както и местата, където равната повърхност бе претърпяла невъобразими деформации. Ездачите препускаха стремително по пресечения терен, а пронизителните звуци на бурята раздираха ушите им; после се изля и дъждът, който забарабани по земята с топлите си капки. За секунди той прерасна в истински порой, сякаш небето се разтвори, за да изсипе някакъв гигантски товар отгоре им. Заелис бе завил с одеяло Престолонаследничката в скута си, ала макар че не му беше много удобно да язди така, продължи да препуска със същия устрем из лабиринтите и хлъзгавите склонове на Разлома.
Когато най-накрая се спряха на една полянка, заобиколена от огромни скални блокове, наподобяващи митични каменни великани, вече бе паднал пълен мрак. Изведнъж зловещо пурпурно сияние озари пейзажа, а от небето се разнесе демоничен вой. Мишани, която яздеше заедно с Юги, за да може конят на Кайку да си почине, се сепна при звука.
— Защо спираме? — извика Кайку сред грохота на бурята, цялата подгизнала, а по брадичката и бузите й се стичаше вода.
Заелис огледа внимателно околността с напрегнат израз.
— Кайлин? — вдигна вежди той.
— Трябва да се срещнем тук — потвърди жената. — С лечителя и с мъжете с носилката. Те знаят, че не бива да закъсняват.
— Обаче закъсняват — заяви мъжът.
— Виждам.
Асара презареди пушката си и звукът подейства достатъчно красноречиво на похитителите, засилвайки тревогата им. Юги се озърташе нервно наоколо.
Погледът на Кайку попадна на едно поточе, което ромонеше нежно, вливайки се в малко езерце в скалната чаша под тях. Тя не беше в състояние да каже какъв инстинкт я накара да присвие очите си и да се вгледа по-внимателно, ала в този момент поредната светкавица проряза небето и тя видя, че бистрата вода бе примесена с нещо по-тъмно, чийто източник се намираше някъде зад скалата. На слабата светлина беше невъзможно да се определи какво представляваше, обаче тя се досети за природата му по бавното му, лениво просмукване във водата. Кръв.
— Твоите хора са мъртви, Заелис — рече тя, докато всичките й сетива й крещяха да се маха по-бързо оттук. — Това е капан! Да се махаме!
Навярно заради убедеността в гласа й или поради обстоятелството, че нервите на всички бяха изострени до краен предел, ала похитителите реагираха мълниеносно и без колебания. Това спаси живота им.
Те оставиха полянката зад гърба си в същия момент, когато два шин-шина изскочиха внезапно от убежищата си, нахвърляйки се на мястото, където групичката бе стояла допреди секунди. Другите два демона вече препускаха по ръба на скалните блокове, приковали пламтящите си очи в жертвите си, докато кокилоподобните им крайници ги носеха с
невероятна скорост по пресечения терен. Следващата светкавица ги освети с пурпурното си сияние и силуетите им се откроиха на фона на скупчените луни, след което мракът се възцари отново. Единствените светлини бяха горящите им очи, вперени в Престолонаследничката, към която демоните се приближаваха с всяка секунда.
— Разпръснете се! — извика Кайлин, която дръпна рязко поводите на коня си, омотани около юмрука й, възпирайки го да не се блъсне в надвисналата канара пред нея. Натрошените скали предлагаха хиляди маршрути, по които човек можеше да се отправи и да се изгуби завинаги в този лабиринт; това обаче изобщо не притесняваше Кайлин в момента. Бягството беше единственият вариант да се спасят — тя не можеше да ги защити от четири шин-шина без помощта на Сестрите си.