Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Трябва да вървя — каза един глас иззад рамото му. Той се обърна и видя Пърлок.
— Разбирам — отвърна. — Имаш моята и нейната благодарност. Постъпи много храбро — да ни доведеш до Цитаделата и да ни измъкнеш оттам.
Пърлок кимна, не особено убеден в това. Пътешествието през каналите беше доста мъчително, ала за щастие на връщане нямаше никакви маку-шенги. Нервите му бяха разнебитени и той се чувстваше странно празен отвътре. Ако не беше той, навярно Лусия щеше да порасне благополучно, да се научи да крие силите си и да се възкачи на трона. Ако не беше той.
— Дългът ми е платен — каза някогашният крадец. Думите му прозвучаха кухо, ала той въпреки това ги произнесе. Смелостта му си имаше своите граници и той ги бе достигнал. — Мисля, че ще се оттегля и ще заживея някъде на изток. Едва ли ще се видим отново.
— Желая ти успех — каза Заелис.
— И аз на теб — Пърлок бе напълно откровен. Той погледна още веднъж горкото дете, след което се метна на коня си и пое през хълмовете.
Не след дълго отново настана време да тръгват. Угасиха огъня и събудиха Кайку, която хапна няколко залъка, преди да се качи на коня си. Все още се чувстваше изтощена, но няколкото часа сън й се бяха отразили добре. Те пришпориха жребците си и препуснаха на юг към разлома Ксарана и сигурността.
Вечерта отново спряха да сменят конете си, след което продължиха да яздят до късно през нощта. Кайку не си спомняше много от пътуването им, защото ту се унасяше, ту се разсънваше периодично, докато тялото й като по чудо се крепеше изправено на седлото. Мишани препускаше редом с нея и постоянно следеше приятелката си да не падне. Беше си рисковано, ала не можеха да си позволят някой да води коня й, както бе направила Асара във Фо, или да я сложат да язди с друг човек. Всяка секунда беше ценна, а всяко забавяне — непростимо.
Лагеруваха отново под прикритието на една надвиснала ниска скала, където накладоха малък огън, след като се убедиха, няма да се вижда отдалеч. Нощта бе достатъчно топла, за да имат нужда да се сгреят, ала все пак трябваше да си сготвят нещичко и да кипнат вода. Юги носеше билки както с приспивно, така и с ободряващо действие, и сега приготви силна отвара от последните; мъжът изпи по-голямата част от нея с ясното съзнание, че едва ли ще спи, докато не стигнат до Лоното. Останалите от групата вече бяха изпоналягали по земята и единствено Асара опита от течността, защото организмът й се нуждаеше от малко сън и тя спокойно можеше да мине и без него.
Пътешествието от северния край на Разлома до Аксками им бе отнело седем дни при нормална скорост. Заелис прецени, че ще могат да изминат разстоянието за два, което означаваше, че би трябвало да пристигнат в Лоното през нощта на следващия ден. Състоянието на Престолонаследничката видимо се влошаваше — тя бе смъртно пребледняла и имаше треска, като не спираше да трепери и бълнува. Ако Тейн беше сред тях, можеха да използват познанията му в областта на билкарството, за да облекчат болките й, да промият раните и да ги предпазят от инфектиране, ала никой от присъстващите не бе наясно с тези неща, дори и Юги, чиято ерудиция се простираше до приготвянето на две-три отвари. Единственото, което бяха в състояние да сторят, беше да слагат студени превръзки на челцето на Лусия и да превържат раните й с накъсани на ивици дрехи. Кайлин изпрати съобщение на Сестрите в Лоното, нареждайки им да ги посрещнат с лечител в северния край на разлома Ксарана; съдейки по вида на Престолонаследничката обаче, тя се съмняваше, че детето ще доживее дотогава.
Следващият ден ги затрупа с неприятности. Конят на Мишани счупи крака си в една заешка дупка, събаряйки я на земята. Тя се отърва само с лека уплаха, ала животното трябваше да бъде заклано. Девойката се качи на коня на Кайку, която се чувстваше по-добре след нощната почивка, макар и да продължаваше да не говори много и тихичко да ридае при спомена за Тейн. Първоначално това доведе до известно забавяне на скоростта им, ала Мишани беше лека, а конят — силен и издръжлив, така че разликата в сравнение с предишното им темпо не беше кой знае каква.
По пладне горещината бе станала нетърпима — окото на Нуку припичаше безжалостно — и главата на Мишани се замая от адската жега. Заелис беше безкомпромисен и не им позволи да спрат дори и за да хапнат. Той самият започваше да страда от слънчеви изгаряния — носът и бузите му бяха почервенели като сварен рак — ала тези проблеми бяха нищожни в сравнение с опасността да изгубят живота на Престолонаследничката.