Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Заелис внезапно завъртя коня си, прегърбен над Лусия, и го пришпори към тесния проход между две огромни гранитни плочи. Кайку го последва. Асара изтърва момента да свърне и продължи напред по калния склон. Юги и Мишани тръгнаха след нея, а Кайлин си избра друг път.
Небето беснееше, обзето от неистова ярост, и Кайку прегърби още повече раменете си, за да се предпази от бушуващия му гняв. Заелис се носеше напред с безразсъдна скорост, минавайки на сантиметри от скалите и дърветата по пътя си, докато дъждът не спираше да се излива като из ведро. На два пъти той за малко да размаже мозъка на Лусия в изпъкналите каменни ръбове, защото тя лежеше напреки в скута му, а главата й се подаваше настрани. Кайку се взираше съсредоточено в гърба на учителя, следвайки всеки негов ход. Дъхът й спираше, когато се гмурваше в тесни скални цепнатини със стърчащи ръбове, заплашващи да строшат капачките на коленете й, и тя не можеше да си позволи да погледне дори за секунда назад, за да види какво ставаше с шин-шините.
„Няма да ме хванете, помисли си ядно тя. Изплъзнах ви се веднъж, ще го сторя и втори път.“
Когато се понесоха се по един не особено дълъг открит участък, покрит с клисава трева и осеян с неголеми камъни, от другата страна на който се виждаше малка горичка, девойката най-накрая се осмели да погледне през рамото си.
След тях се носеха три от чудовищата — едно препускаше по земята, а другите две — по назъбените стени на каньона, из който яздеха. Изглеждаха като живи сенки, костеливи парчета мрак, върху които окото отказваше да се съсредоточи, понесли се като гигантски паяци в тъмнината.
Девойката чу Заелис да крещи пред нея. Четвъртият шин-шин се бе появил сред дръвчетата отпред, преграждайки пътя им.
Те гледаха ужасени как чудовището се изправя на задните си крака и надава пронизителен стържещ писък. Конят на учителя изцвили и зави рязко встрани, за да избегне демона, застанал точно на пътя му, обаче копитата му попаднаха на някакъв хлъзгав камък, животното се подхлъзна и се строполи на земята. Заелис пое тежестта на удара, предпазвайки Лусия с тялото си; Кайку чу изхрущяването, когато кракът на мъжа се счупи, строшавайки се под тежестта на жребеца. Той изстена от болка, ала Кайку вече беше до него и се навеждаше от седлото, протегнала ръка.
— Дай ми я! — извика девойката.
Въпреки замъгленото си от агонията съзнание, Заелис веднага разбра какво се искаше от него и подаде Престолонаследничката на Кайку, която я сграбчи, а тежестта на умиращото момиченце за малко да я събори от коня й. Тя пришпори отново жребеца, насочвайки се към шин-шина пред дърветата. Когато почти го беше достигнала, си пое дълбоко дъх и…
… и тогава пушката на Асара изтрещя и чудовището бе запокитено назад от силата на изстрела. То се строполи на земята, а черните му, тънки крайници се замятаха спазматично във въздуха. Тримата му спътници проследиха посоката на изстрела и в същия миг единият от тях избухна в пламъци, надавайки ужасен вой. Кайлин беше тук, появила се през друга цепнатина в скалите, а очите й бяха червени.
— Тръгвайте! — извика Заелис, а гласът му заглъхваше от болка. Конят му най-накрая успя да се изправи и се отдалечи от него, оставяйки го да лежи на земята.
Кайку не се нуждаеше от повторно напомняне. Тя заби пети в хълбоците на животното и то препусна бясно напред, преследвано от зловещия вой на бурята.
Девойката се гмурна в тъмния, подгизнал свят на шубрака, където всяка сянка имаше сурово дървено лице и всяко погрешно движение означаваше внезапен край. Ушите й се изпълниха с призрачното съскане на клонките, които се вееха се под напора на вятъра, шибайки раменете и главата й. Тя държеше поводите с една ръка, защото бе обвила с другата Лусия, облегнала главата на момиченцето на гърдите си.
Земята изведнъж пропадна пред нея и добре че конят й реагира своевременно, накланяйки се така, че да преодолее стръмнината под най-удобния за него ъгъл. Кайку бе затаила дъх, докато се носеше шеметно покрай дървета и скали, неспособна да се избави от мисълта, че късметът им няма да издържи, че всяко изплъзване на косъм от опасността ги приближаваше към момента, когато щяха да се блъснат в някое дърво и тя щеше да бъде прекършена на две като тръстикова кукла.
Ала ето че краят на стръмния склон настъпи преди техния и копитата на коня й затупкаха по едно тясно дере, по средата на което течеше малка рекичка. Жребецът й я прецапа набързо, озовавайки се на отсрещния бряг. Кайку си даде сметка, че сега вече никой не беше в състояние да им помогне. Нямаше начин някой от другите да я е последвал тук, още по-малко пък да я намери отново. Можеше единствено да се надява, че останалите шин-шини са били сполетени от същата съдба като другаря си, който беше изгорен от Кайлин; обаче не се осмеляваше да се обърне и да провери. Без да я е грижа дали чудовищата преследваха нея или драгоценния й товар, тя продължи стремителния си ход напред.