Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Въпреки обхваналия я ужас обаче девойката знаеше много добре кои са тези същества, защото бе слушала легенди за тях от мига, в който се беше появила на този свят. Те се появяваха единствено в нощи като тази, за да подирят възмездие, да сторят злина или — в редки случаи — да изцеляват, закрилят и спасят. Подбудите им бяха отвъд възможностите на човешкия разум; те бяха диви и необуздани като вълците, които виеха към техните повелителки в най-мрачните нощи. Духовете на лунната буря. Лунните деца.
Те се обърнаха към шин-шините и демоните от сенките отстъпиха предпазливо, демонстрирайки подчинение. Обаче благоразположението на Лунните деца не можеше да бъде спечелено толкова лесно. Паякообразните твари започнаха да скимтят и да се превиват и Кайку с ужас забеляза как създанията, от които толкова се страхуваше, се унижават пред тези чудовищни призрачни жени. Колко ли могъщи бяха силите им? Шин-шините изглеждаха лишени от демоничната си дързост и сега лазеха по скалата, докато духовете бавно се приближаваха към тях. Блестящи мечове се извадиха изпод парцаливите, сияещи роби. Демоните потрепериха от страх, ала, подобно на приковани с карфици пеперуди, можеха единствено да шават с паякообразните си крайници, неспособни да помръднат от местата си. Бягството беше невъзможно. Мечовете проблеснаха, издигайки се в плавни дъги.
Касапницата беше краткотрайна и отблъскваща. Шин-шините се гърчеха и извиваха, докато биваха кълцани и разчленявани, а пролятата им кръв цвърчеше като врящо олио и се изпаряваше на мига. Лунните деца насякоха на късове демоните с искрящите си мечове. Макар че по-голямата част от кървавата баня милостиво бе скрита от погледа на Кайку от страховитите силуети на призрачните жени, тя чуваше отблъскващите — и изненадващо човешки — звуци от врязването на металните остриета в плътта, трошенето на кости, смазването на хрущяли. Ликуващите, стържещи викове на Лунните деца се смесваха с предсмъртния вой на шин-шините и се изгубваха в раздираното от бурята небе.
След броени мигове всичко свърши и демоните изчезнаха в нищото като лош сън.
Кайку трепереше под дъжда и вятъра, продължавайки да притиска Престолонаследничката в прегръдките си, а гибелта на шин-шините ни най-малко не бе разсеяла ужаса й. Вперили зловещите си погледи в нея, чудовищните силуети бавно се приближаваха, докато отново не надвиснаха заплашително над девойката и момиченцето в ръцете й. Нямаше къде да избяга — ако пристъпеше дори и на сантиметър назад, щеше да полети незабавно към своята смърт.
Тя стисна здраво клепачи. Богове, не беше ли по-добре да скочи в бездната, вместо да се остави на подобна участ? С какво тези създания бяха по-добри от шин-шините? Изведнъж почувства, че душата й не би могла да поеме нищо повече, изтерзана до смърт от страха, болката и изтощението. Е, какво пък — тогава да свършват по-бързо с това.
Кайку отвори отново очи и видя, че се взира право в лицето на едно от Лунните деца.
Призрачната жена бе клекнала на едно коляно, заставайки на нивото на Кайку. Голямата й страховита физиономия бе на по-малко от половин метър от тази на девойката, носът и страните й сякаш се разтваряха и материализираха наново при всяко помръдване на главата й, а очите й изглеждаха като бездънни черни ями във въздуха. Момичето усети как кръвта й се смразява и забавя хода си, докато се взираше в тях.
Тогава духът вдигна ръка и докосна одеялото, с което бе завита Престолонаследничката, с дългия, закривен нокът на показалеца си. По цялото тяло на Кайку пробягаха тръпки и тя почувства мекия досег на нещо изключително грандиозно, за което нямаше думи. Като че ли изведнъж й пораснаха криле и тялото й се понесе във въздуха — екстазът, който я обливаше, можеше да се сравни само с момента, когато се бе озовала на прага на смъртта и бе надзърнала в Чаросплетието. Неизмеримото благоговение, което изпитваше, заплашваше да я погълне цялата, пред нея изведнъж се откри природата на тези чудовищни същества и тя съзря необяснимата, величествена необятност, която въплъщаваха — до такава степен непостижима за човешкия разум, че девойката се почувства като прашинка в океана. Тя надзърна за миг в света на духовете и видя колко нищожна е всъщност.