Вещерите от Сарамир

Кръвният Император Мос ту Батик мина през чифт двойни врати и влезе в залата си за приеми, знаейки, че не е останал никой, който да се осмели да му се противопостави.

Това бе същото помещение, където преди време се бе срещнал с тогавашната Кръвна Императрица, за да я предупреди, че Вирч и Сонмага кроят заговор срещу нея. Тя изобщо не подозираше, че не Сонмага, а самият той и неговият син заговорничеха с Върховния Чаросплетник. Измамата и коварството не се връзваха много с прямотата на Мос, ала той беше изключително добър актьор, когато случаят го изискаше.

Залата не се беше променила много. Тя бе останала незасегната от пожарите, които изпепелиха голяма част от Цитаделата, унищожавайки голям брой ценни произведения на изкуството. Още едно последствие от несполучливото осъществяване на плана им. Бе предвидено Вирч да участва в потушаването на огъня след експлозиите, използвайки нечистите си сили. Вместо това бе убит по незнаен начин. Вратата към покоите му беше отключена отвътре. И ако Чаросплетниците знаеха нещо по въпроса, си траеха.

Мос не искаше да стане така. Трябваше синът му да е на неговото място, да бъде Кръвен Император за слава на рода Батик и на цялото семейство. Това, което се бе случило, изобщо не беше справедливо — бащата да поеме ролята на сина си, докато самият той лежи в катакомбите, а трупът му е обезобразен до неузнаваемост. Мос обаче нямаше да позволи смъртта му да се окаже напразна. Сега родът Батик бяха управляващата династия и щяха да настъпят доста промени.

Той се огледа наоколо, прочиствайки главата си от горчивите мисли, които го бяха обзели. Огромният барелеф от слонова кост, изобразяващ двете птици ринджи, разминаващи се в полет, заемаше едната стена; междинна преграда отвеждаше на малко балконче, отвъд което се издигаше горещият бриз от задушните улици на града. Две елегантни диванчета стояха до ниска масичка от черно дърво. Посетителят му, както бе очаквал, беше отказал да седне на някое от тях.

— Император Мос — изрече той, а гласът му звучеше като тихо проскърцване под Маската от изсушена кожа.

— Върховен Чаросплетнико Какре — поздрави го владетелят.

Той се приближи до масичката и си наля чаша вино за себе си, без дори да си помисли да предложи нещо на госта си. Изпи я на един дъх. Новият Върховен Чаросплетник го изчака мълчаливо; Маската му приличаше на мъртвешко лице над парцаливата роба, съшита от най-различни кожи.

— Сторено е — каза Императорът накрая.

Вещерът го дари с пронизващ поглед.

— Вие сте мъж на думата си — рече. — Значи договорът ни е изпълнен.

Мос си наля отново, отпи и кимна.

— Благородниците не могат да ми се противопоставят. Чаросплетниците ще получат всички отстъпки и почести, на които се радват благородните семейства, все едно всички вие сте част от един голям род. Ще ви бъде позволено да присъствате в съда и в Съвета. Гласът ви ще има същата тежест като на всеки друг благородник. Ще имате право да притежавате собствени земи в равнините на Сарамир, вместо да живеете в планините, където законите за земята са неприложими. Вече няма да бъдете обикновени съветници и инструменти за комуникация, а политическа сила със свои собствени права.