Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Навън тя се спря, за да попие потта от лицето си с дантелената си кърпичка. Черната й копринена рокля привличаше като магнит жарките слънчеви лъчи и макар скъпото боне да прикриваше лицето й, жегата бе почти непоносима. Ако в този момент можеше да съзре внука си отнякъде, здравата щеше да го насоли, задето я подлагаше на такива мъчения, и то все заради онази хубостница, от която си мислеше, че се е отървала завинаги.
Явно обещанието да възнагради щедро онзи, който й донесе неопровержимо доказателство за кончината на момичето, не бе свършило никаква работа. Безбройните разговори с адвоката й, тайните среднощни екскурзии с карета до Нюгейт и срещите с онзи смрадлив тъмничар на улицата пред затвора се бяха оказали напразни. Дори след като й съобщиха за заминаването на Шимейн за колониите, Едит продължи да се надява на клетвите на тъмничаря, че е осигурил помощта на една от затворничките, след като сам не е могъл да удуши ирландската кучка. Но после научи, че Морис плава към Вирджиния и разбра, че незабавно трябва да стори същото. Не можеше да остави внука си да намери своята възлюбена и да я върне в Англия. Така всичките й усилия щяха да отидат на вятъра!
Слава богу, съдбата се бе оказала благосклонна към нея и бе пратила на „Лунен изгрев“ попътни ветрове, които му позволиха да акостира в Нюпорт Нюз само ден след кораба на Морис. Бързото пристигане я обнадежди, че ще успее да се справи успешно с всичко, преди внукът й въобще да е научил за нейното присъствие.
След като разпита една местна жителка, която срещна на кея, Едит разбра, че Шимейн О’Хърн не само е жива и в цветущо здраве, а и живее сред гората недалеч от града с някакъв заселник, който бил платил за нея скъпо и прескъпо. Но жената, която й съобщи тази информация, по непонятни причини преминаваше рязко от бурни изблици на бъбривост към внезапна смутена сдържаност, сякаш се боеше, че някой я наблюдава или че може да си навлече неприятности, ако не си мълчи. Въпросната госпожа Петикоум определено бе най-странното създание, с което бе контактувала някога. Повечето й приказки бяха неясни и напълно безполезни. Но какво друго може да се очаква от тукашните хора, каза си Едит. Не биваше да забравя, че това е страна, населена с измет от всички краища на света. Никога не бе одобрявала усилията на Морис да спре транспортирането на затворници към колониите, защото едва ли би могло да има по-подходящо място за утайката на английското общество от тези диви земи.
Ох, изпъшка на себе си Едит. Защо не можеше малката никаквица да е умряла, та да й спести всички тревоги за бъдещето на Морис? Нито една истинска дама не би понесла несгодите на престоя в Нюгейт и на презокеанското плаване със затворническия кораб. Но Шимейн беше оцеляла. Несъмнено за всичко бе виновна тази нейна отвратителна ирландска кръв!
Само като се сетеше за Шимейн О’Хърн и побесняваше. Морис нямаше ни най-малка представа какво бе причинил на единствената си роднина, когато доведе това създание в дома на своите предци и обяви най-безапелационно, че скоро двамата ще се оженят. Само по червената й коса трябваше да е разбрал още при първата им среща, че тя не може да е аристократка. Но нали беше великодушен и с либерални възгледи! Ето до какво бе довело всичко това — беше направил баба си едва ли не убийца!
— Ще стана, щом трябва — измърмори решително тя под носа си. — Трябва само да намеря оная нещастница и да насъскам кучетата да разкъсат въшливото й тяло на парчета.
На прага на таверната Едит се спря с отвратена гримаса и потръпна, когато отвътре долетя груб, гръмък смях. После се чу някаква цинична забележка, произнесена от дрезгав женски глас, която смрази кръвта й. Какво стори с мен този мой внук, помисли си тя отчаяно. Първо беше подкупила подлия адвокат да нагласи арестуването и осъждането на Шимейн, после бе извършила още куп престъпления, с каквито нито една изискана благородна дама не би дръзнала да опетни ръцете си. Ето ти сега нов удар по гордостта й! Да търси подслон в бърлога, пълна с пияници и проститутки, сякаш беше обикновена жена от простолюдието! Може би се опитвам да убия не когото трябва, горчиво си каза Едит. Всичките й грижи и унижения биха изчезнали не с гибелта на Шимейн О’Хърн, а със смъртта на Морис.
Като въздъхна погнусено, тя влезе през вратата на таверната и пристъпи вътре с характерната си надменна походка. Шумната врява, която я посрещна, едва не я накара да побегне обратно. Постепенно обаче гласовете притихнаха и главите на всички присъстващи се обърнаха към нея.
Мориса Хачър облегна лакът на плота на най-близката маса, подпря брадичката си и се взря в новодошлата с неприкрито удивление. За пръв път разбираше, че може да има плат, който да лъщи по-силно и от слънцето, нищо че беше черен като собствената й коса. Това със сигурност бе най-скъпата и най-хубавата рокля, която бе виждала през живота си.