Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Не знам — призна Пъг.
— Че е бебе — каза Накор.
Пъг се засмя — не можа да се сдържи.
— Вселената е на няколко милиарда години.
Накор сви рамене.
— Това може да значи и двегодишна вселена. И ако е така?
— Тогава какво? — попита Миранда.
— Да — каза Томас. — Всички това е чудесно, но ние имаме други проблеми.
— Вярно — каза Накор. — Но колкото повече разберем за това, в което сме замесени, толкова по-голям шанс имаме да решим тези проблеми.
— Съгласен съм, но откъде да започнем?
— Преди малко попитах защо мислим. Може би имам някаква идея. — Накор замълча, после продължи: — Да допуснем за миг, че вселената, всичко в нея, и всичко, което е било или ще бъде, е свързано.
— Че имаме нещо общо ли? — попита Доминик.
— Не, нещо повече от това: че всички сме едно и също. — Накор се обърна към Пъг и Миранда. — Вие го наричате магия. Аз го наричам „фокуси“. — Обърна се към Доминик. — Ти го наричаш молитва. Но то е едно и също и е…
— Да? — настоя Пъг.
— Тук се натъквам на проблем. Не знам какво е. Наричам го „веществото“. — Той въздъхна. — То е нещо основно, нещо, от което е направено всичко.
— Би могъл да го наречеш дух — предложи Доминик.
— Можеш да го наречеш и помия — сухо каза Миранда.
Накор се засмя.
— Каквото и да е, ние всички сме част от него и то е част от нас.
Пъг замълча за миг.
— Това е влудяващо. Имам чувството, че почти съм на ръба да разбера нещо, но то просто ми се изплъзва.
— И какво общо има това с оправянето на нещата?
— Всичко. Нищо. Не знам — каза Накор. — Просто нещо, за което си мислех.
— В много от това, което казваш, отекват неща, които някога знаех — когато бях едно цяло с Ашен-Шугар — каза Томас.
— Така мисля — отвърна Накор. — Вселената е жива, същество с невъобразима сложност и огромност. Тя е, по липса на по-подходящ термин, бог. Може би Богът. Не знам.
— Макрос го наричаше Всевишния — каза Томас.
— Това е добро! — възкликна Накор. — Всевишният бог, Онзи над всичко, както ишапийците наричат Ишап.
— Но ти не говориш за Ишап — каза Доминик.
— Да. Той е важен бог, но не е Всевишния. Не мисля, че Всевишния изобщо някога е имал име. Той просто Е. — Накор въздъхна. — Можете ли да си представите едно същество със звезди в главата си, милиарди при това? Ние имаме кръв и жлъчка, то има светове и комети, и разумни раси… всичко!
Накор беше така очевидно възбуден, че Пъг погледна към Миранда и видя усмивката й, отразяваща собствената му насмешка от задоволството на този странен дребосък.
— Всевишният, ако щете, знае всичко, той е всичко, но е бебе. Как се учат бебетата?
Пъг, който беше отгледал децата си, каза:
— Наблюдават, родителите им ги поправят, подражават…
— Но — прекъсна го Накор, — ако ти си Бог, но няма нито мама Бог, нито тате Бог, как се учиш?
Миранда почна да се смее.
— Представа нямам.
— Експериментираш — каза Доминик.
— Да — каза Накор и се ухили още по-широко. — Пробваш разни неща. Създаваш разни неща, например хора, и ги пускаш да правят каквото си щат, за да видиш какво ще стане.
— Значи ние сме нещо като космически куклен театър, така ли? — попита Миранда.
— Не — отвърна Накор. — Бог не ни гледа на някаква небесна сцена, защото Бог е също така и самите кукли.
— Съвсем се обърках — призна Пъг.
— Отново се връщаме на въпроса защо мислим — обясни Накор. — Ако Бог е всичко — ум, дух, мисъл, действие, прах, вятър — погледна Миранда, — помия, всичко, което е и може да бъде, то тогава за всяко нещо, което Той е, може да се смята, че има предназначение.
— Какво е животът? — попита той риторично. — Той е средство за развитие на мисълта. А мисълта за какво е? Тя е средство да постигнеш съзнание, стадий между физическото и духовното. А времето? То е средство да държиш нещата разделени. И накрая, защо са хората и елфите, и драконите, и другите мислещи същества?
— За да може духът да бъде самосъзнаващ се? — обади се Доминик.
— Правилно! — възкликна Накор. Още малко и щеше да затанцува от възторг. — Всеки път, когато някой от нас отиде в залата на Лимс-Крагма, ние споделяме своя жизнен опит с Бог. После се връщаме и го правим отново, отново и отново.
Миранда не изглеждаше убедена.
— Искаш да кажеш, че живеем във вселена, където злото е също така по вина на този Бог, както и доброто?
— Да — каза Накор. — Защото Бог не гледа на нещата като на добро или зло. Бог се учи за доброто и злото. За него това е само странният начин, по който се държат някои същества.
— Значи е тъп — сухо каза Пъг.
— Не, Той просто е огромен! — настоя Накор. — Той прави това отново и отново, милиарди по милиарди пъти на ден, на милиарди светове!