Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Дана остави списанието, което четеше, и огледа Бепи много внимателно.
— Да, утре — каза тя. — А утре е на куков ден.
— Не се шегувам. Утре напускаме Ню Йорк завинаги.
— Стига глупости! Да не си в настроение за празни приказки тази вечер, Бепи? За домати ли искаш да си говорим? Добре, хайде пак да си поговорим за доматите.
— Не, скъпа, говоря сериозно. Купих една прекрасна ферма на юг. Продадох всичките си участия в предприятия и жилищата, които давах под наем. Всичко! Транспортна фирма ще опакова всичко, което имаме — не е необходимо да правиш нищо. Така че, ако си скрила пари някъде в къщата, не е зле да ги извадиш и да ги прибереш в чантата си. Разбра ли? И кажи на децата да направят същото. Обади им се в колежа и им кажи, че утре се преселваме. Дай им новия адрес и телефонните номера. Ето ги. — Той й подаде едно малко листче. — Когато стане готова новата ни къща, транспортната фирма ще ни докара всичко по-важно. Засега съм поръчал само един малък камион, който ще вземе само нещата, необходими на първо време.
Тя не издаваше звук, а лицето й пребледня.
— Не се тревожи. Ранчото много ще ти хареса — добави той в опит да я утеши. — Прелестно е. Две хиляди акра ливади, крави и коне. Същински рай.
Той дръпна от пурата и зачака реакция от нейна страна. Дана не каза нищо. Бепи опита друг подход.
— И така няма да бъдем толкова далече от университета в Маями и децата. Можем също съвсем лесно да пътуваме с кола до Ню Йорк и да гостуваме на майка ти, баща ти и другите роднини. Местоположението е идеално, Дана.
Ушите й го чуваха, но душата й не искаше да повярва.
Неочаквано звънецът на входната врата иззвъня и влезе Алън, следван от Джоуи Ди. Двамата бяха облечени в дънки и каубойски ризи. Носеха куфари.
— И така, ние сме готови да яхнем бика. В колко часа заминаваме? — попита Алън.
Тук вече Дана повярва. Повече не се съмняваше.
— Ама ти наистина ли говориш сериозно? — попита тя. — Никога няма да отида да живея в Джорджия или Южна Каролина, така че откажи се. — Тя скочи от стола, вдигна ръце в жест на пълно отчаяние и се разкрещя: — Проклет да си, Бефино! Що за нахалство, да ми кажеш, че напускам чудесния си дом и отивам да живея в Джорджия! Не мога да повярвам, че си… Кого познавам там! Къде мога да пазарувам, да купувам италианско сирене, маслини и консервирани домати за сосовете? Откачил ли си? Никога няма да живея на юг, никога, никога, никога! Забрави за това! — крещеше тя. — Откажи се! Ясно ли е, Бепи? Още ли искаш да заминеш? Отивай сам!
Щом чуха това, Алън и Джоуи Ди се скриха в кухнята.
На другия ден цареше пълно мълчание; единствените шумове бяха лекото бучене на духащия от юг вятър и свистенето на търкалящите се по магистралата със стотина километра в час гуми. Скоро пред погледите им се изправи зелена табела, на която пишеше: „ДОБРЕ ДОШЛИ В ЮЖНА КАРОЛИНА“. Голямата сребриста лимузина, с Бепи и Дана на задната седалка, профуча покрай табелата. Дана бе обградена отвсякъде с пазарски чанти, пръскащи се от всевъзможни италиански хранителни продукти. Шофираше Шантавия Майки, а в следващия ги автомобил бяха Алън, Джоуи Ди и Бен. Тяхната кола също беше претъпкана с торби, съдържащи различни сирена и зехтин.
Близнаците бяха щастливи и същата сутрин казаха на баща си, че нямат търпение да видят новото имение. Бепи им обеща, че ще ги очакват лично техни коне. Каза им, че могат да си доведат приятелите от колежа и им обеща също, че до няколко седмици ще бъде направен голям плувен басейн. Всички бяха щастливи, с изключение на Дана. Обаче Бепи беше сигурен, че щом види ранчото, ще си промени мнението. Познаваше я. В началото тя винаги се съпротивляваше. Държеше се по същия начин и когато се преместиха от Бруклин на Стейтън Айлънд, но съвсем скоро се влюби в острова.
Пристигнаха рано привечер. Ранчото изглеждаше много отдалечено, но беше красиво. Наоколо не се виждаше нито една къща; само полегати хълмове, осветени от величествен залез. Дана започна да вдига по малко поглед, но продължи да се държи студено и да мълчи.
Къщата, оставена напълно обзаведена от последния й собственик, щеше да бъде временното жилище. Запланувана бе нова къща в друга част на ранчото.
Всички бяха изморени от пътуването. Бепи каза на Алън:
— Защо не отскочиш да вземеш малко китайска храна, докато разтоварваме колите? Вземи шест кутии супа, омари по кантонски, свински ребърца, яйчени кифлички — всичко, което избереш. О, впрочем, Алън, съгласен ли си да поръчаме яйчени кифлички или все още намираш бележки в тях?