Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че холестеринът в кръвта ми се е увеличил и се разболявам от язва. Имам нужда да живея сред ливадите. Чувствам го отвътре. Даже май ставам дюстабанлия.
— Ох, господи! Чуй се само какви глупости дрънкаш — каза тя и се разсмя. — Пречуква трима души не другаде, а на полянката пред къщата ни и сяда да си пие бирата, а сега имал язва, холестерин, бил дюстабанлия и искал да живее сред ливадите. Бефино, това сериозно ли е? Остава само да ми кажеш, че ти и Алън сте прихванали хемороиди от Але Хоп. Знай само, че никак не ми е било лесно като твоя съпруга. Никога не знам какво ме очаква на следващия ден. Постоянно ми поднасяш изненади. Добре, че аз възпитах децата, иначе щяха да са съвсем pazzo като теб. Възложи на онзи лентяй, пазача, да ти отгледа стотина кила домати в нашия чифлик. По цял ден си седи на задника и лови риба в нашето езеро.
На Бепи му стана ясно, че е останал неразбран. Тя не осъзнаваше действителността и истинската причина за доматената му история.
— Добре, добре, скъпа — каза той и я целуна. — Може би друг път ще си поговорим пак. Трябва ми повече време да размисля. За мен това решение е трудно, а пък ти го правиш още по-трудно. Сега отивам в Бруклин. Ще се видим по-късно.
Към края на същата седмица той се обади на брокерката.
— Утре ще дойда при вас да видя ранчото.
Тя веднага предложи да го посрещне на летището. Бепи покани Бен да се разходят заедно със самолета и да огледат плантацията. Бен прие с радост. Разведоха ги с джип из целия чифлик. По ливадите още имаше пасящи крави, но всичките коне бяха продадени от собственика им. Посредничката обясни, че кравите са включени в цената на ранчото.
Двамата останаха очаровани от имението. Ливадите бяха зелени и красиви. Приличаше на земен рай. Бен попита:
— Това ранчо ли е или ферма?
— Понякога го наричаме ранчо, понякога — ферма. — Тя се усмихна на двамата бруклинци. — Това е елитна плантация или пък ферма за расови коне. Също така е ранчо заради кравите. Което и да използвате от трите, все става.
Още същия ден Бепи купи имението. Даде на посредничката предплата от петнадесет хиляди долара и нае адвокат от „Хилтън Хед“ да оформи окончателно сделката.
Същата нощ в хотела Бен каза:
— Ама ти изобщо не си се шегувал. Наистина ли ще зарежеш ангажиментите си в Ню Йорк? Ти си дон. Как ще се справяш с това?
— Бъди спокоен, Бен. Тук съм само на час и двайсет минути път със самолет от Ню Йорк. От имението на север пътувам по-дълго. Бен, изтощен съм от касапницата, в която се превърна животът ми. До гуша ми дойде. Искам поне частично да се оттегля. Разбираш ли ме? Искам да доживея живота си в ранчо.
— Какво ще каже Дана? Тя ще те убие, Беп. За нея тук е прекалено далече. Тя обича Ню Йорк. Обича да пазарува на Пето авеню. За нея няма нищо интересно тук.
— Така е. Не иска да напусне Ню Йорк за нищо на света. Но ще го направи.
— Знам. Няма да има избор — съгласи се Бен.
— Недей още да й казваш, че съм го купил. По-добре да й съобщя новината постепенно.
На другия ден се върнаха в Ню Йорк и Бепи се обади на Дебелия Арти. Свърза се също с адвоката си и с агенцията за недвижими имоти, с която работеше обикновено. Нареди им да продават всичко, което не е под някаква форма на попечителство.
— Продайте всичките ми недвижими имоти — апартаменти, офиси, жилищата, които отдавам под наем, имението на север, всичко.
След това спомена изрично жилищния блок в Бруклин.
— Там има една наемателка, която живее, без да плаща наем. Казва се Норма, от петнайсети апартамент, има две деца. Тя трябва да живее там без наем до края на живота си. Погрижете се новите купувачи да бъдат уведомени за тази част от сделката. Ако някога им скимне да й създават неприятности, ще имат разправии с мен. Разбрахте ли?
Инструктира Арти да се грижи всяка седмица чек за сто и петдесет долара да бъде изпращан на Норма, докато е жива.
Банкерът го увери, че парите винаги са били изпращани редовно и така ще продължава в бъдеще.
Същия ден на обед Бепи отново повдигна въпроса за преселването пред Дана, а тя пак го сряза.
— Виж, скъпа, аз съм на върха. Богати сме. Накъде мога да вървя оттук нататък? Не може да бъде другаде, освен надолу. Прав ли съм, или греша? Това е природен закон.
— Говориш като Але Хоп — засмя се тя.
— Мир на праха му — повиши тон Бепи. — Винаги казвай „мир на праха му“. Имай уважение. Искаш ли и аз да свърша като Але, на улицата, с надупчено тяло и някое гаменче да ме припикае? Предпочитам да съм сред зелените ливади на юг и да си гледам добитъка.