Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Носиш ми ботуши, шапка и седло. Сигурно ще изглеждам съблазнителна по гол задник и с това седло. Струва ми се перверзно, Бефино; това е моето мнение.
Той се изненада от погрешното възприемане на неговите подаръци. Потри челото си, погледна я втрещено и попита:
— Как ти дойде на ума за перверзии? Това е подарък.
— Не е трудно. Часът е единайсет през нощта, аз те чакам по нощница, а ти пристигаш вътре със седло. Сигурно ще изглеждам много сладка с това седло, нали? — Тя се усмихна. — И ти си много сладък с тази набола брада, истински каубой.
— Знаеш ли на какво ще приличаш с това седло и по гол задник, Дана? Ще приличаш на френска провансалска мебел в свръхмодерна къща. Точно така ще изглеждаш. — Той хукна разярен нагоре по стълбите. — Отивам да се обръсна и да се изкъпя в гореща вана. Не се качвай горе след мен, извратена мръснице — провикна се той към нея. — Какво ти става, хормонът ли те е ударил?
Долу Дана избухна в смях, сложи си каубойската шапка и започна да танцува.
— Бефино — провикна се тя подире му, — напоследък ставаш много докачлив. Това е лош признак, нали знаеш?
Изминаха няколко месеца. Дон Емилио Морано получи тежък мозъчен удар и остана неподвижен. Беше в прекалено тежко състояние, за да се грижи за него домашна болногледачка, затова дъщеря му го настани в санаториум в Бостън. На Бепи му беше тъжно за Морано. Внушителната външност на дона и изисканият му стил на живот бяха изчезнали. Бепи поддържаше връзка с дъщеря му по телефона. Тя винаги отговаряше едно и също: „Крепи се там.“
През това време недвижимите имоти и участието на Бепи в предприятия бяха продадени, а собствеността прехвърлена. Дана нямаше представа за всичко това. Дори къщата им в Стейтън Айлънд беше продадена тайно на дон Роко Борели — на чаша кафе, последвана от ръкостискане. Борели бе дочул, че Бепи има намерение да се пресели, и веднага се възползва от възможността да купи красивата му къща на брега на океана. Тази къща беше идеална за него и подрастващите му деца. Плати поисканата цена, без да му мигне окото. Бепи беше щастлив от идеята негови приятели да станат стопани на това, което той и семейството му бяха обичали толкова много. Това му даваше някаква морална утеха.
Дойде моментът Борели да положи клетва като дон. Той вече изцяло контролираше фамилията на Морано, с изключение на Големия Пат, който отказа да се побратими с него. Големия Пат се бе надявал, че ще поеме властта. Дори бе заплашвал всички, които се бъркаха във вътрешните проблеми на фамилията Морано. Обаче Бепи знаеше, че Морано иска да го наследи Борели и затова на срещата на доновете подкрепи Роко, а не Големия Пат. Още щом го направи, Пат напусна заседанието на съвета и заплаши с война.
Когато залата се успокои, церемонията по полагането на клетвата продължи. Борели се закле да изпълнява достойно задълженията на бос на босовете и направи нещо необичайно, като покани Бепи да отиде и застане до него. Двамата мъже свързаха фамилиите си за вечни времена, като тържествено скрепиха клетвата с la bocca e faccia. Тази клетва означаваше, че всеки враг на единия е враг и на другия — договор за цял живот, който се подписваше с целувка по устата.
Тази клетва е много рядка в мафията, защото, ако бъде нарушена, може да засегне живота на децата и внуците на дона. Единственият начин да бъде обезсилена е донът, който прекратява споразумението, да отреже пръста си пред съвета на доновете и да го връчи на дона, с който е бил обвързан. Другият дон може да го приеме, може и да не го приеме. Ако откаже да приеме пръста, клетвата остава валидна. В случай че единият от доновете умре, се постъпва по същия начин, но актът трябва да бъде освидетелстван от поне двама други донове и жив приближен сътрудник на починалия дон. Иначе обетът и вендетата остават вечни.
Босовете на другите фамилии останаха много изненадани, когато тази много строга сицилианска клетва се състоя. Такова нещо не бе правено още от времето в старата им родина. То бе почит към дон Морано и означаваше, че неговата фамилия и приятелите му никога няма да се разделят.
Бепи се срещна с Маймуната и Малкия Паули. Съобщи им, че скоро заминава.
— Ще ви дам специален телефонен номер, на който можете да ми се обаждате по всяко време на денонощието. Ако искате да дойдете на гости в ранчото или да обсъждаме делови въпроси, винаги ще има къде да отседнете. Вашите стаи ще ви очакват. Вие сте ми стари приятели, а аз никога не забравям.
След това се обърна към Маймуната.