Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Вкупом прихнаха да се смеят, когато Джоуи нападна свинските ребра. Всички се почувстваха по-добре, включително Дана.
— Защо ли се смея? — попита внезапно тя. — Отвлечена съм от петима разбойници, при това всичките гладни.
На другия ден отидоха заедно на закуска в града. Всички ги оглеждаха любопитно.
— Леле, как зяпат тук — каза Джоуи. — Май знаят, че не сме местни, а?
— Да, южняците мразят евреите и италианците — уведоми го Бен.
— По какво познават, че сме италианци?
— Е, конкретно в твоя случай — отговори му Бен, — мислят, че си мексиканец, но и тях не ги обичат.
— Не, Бен — намеси се Бепи. — Те харесват италианците, понеже знаят, че сме шантави като тях. Обаче ненавиждат евреите. По тия места действа Ку-Клукс-Клан.
Алън преглътна тежко.
— Много ти благодаря, приятелю.
— Може би трябва да се запишем в клана. Тогава ще ни харесат — изсмя се Джоуи.
Очите на Дана се колебаеха между сълзите и плача. Закусвайки, Джоуи попита:
— Какво е това пихтиестото в чиниите ни?
— Грис — отговори му Бен. — Виждал съм го в казармата.
— Грис ли? Не ми харесва — намръщи се Джоуи.
— Трябва да свикнеш с местната храна. Ще мине известно време — обясни му Бен.
През следващите две седмици купиха джип с четворно предаване, трактори и всякакъв инвентар за оборудване на една ферма. Подредиха къщата така, както желаеше Дана, но тя продължаваше да се оплаква.
— Тази къща ще бъде за момчетата, когато ни идват на гости. Тук ще живее Джоуи. Новата къща ще ти хареса. Виждаш ли онзи хълм? Ето там ще я построя. Когато завърша всичко в това ранчо, то ще бъде истинска прелест!
Дана слушаше мълчаливо. Изражението на лицето й беше тъжно и неуверено. Гледаше като малка болонка, качила се за първи път на кола.
За няколко месеца нещата постепенно придобиха очертания. Излети бяха основите на новите обори, маркираха нов входен път за ранчото. Дана ставаше по-спокойна и придобиваше интерес към плановете. Тихият живот започваше да й харесва. Близнаците често пристигаха в ранчото с бясна скорост и цяла кола приятели от колежа. Бяха влюбени в имението. Бепи бе купил дванадесет коня, които семейството и гостите яздеха. Толкова се бе вживял в ранчото на мечтите си, че почти не се сещаше за Ню Йорк, макар да разговаряше с Бен и Алън по делови въпроси средно два пъти седмично и често се замисляше как ли е неговият стар приятел дон Емилио.
Един ден Бепи се бе заел да маркира новото си стадо крави от породата Ангъс, когато дълга черна лимузина зацепи напряко през ливадата и спря до поилката на добитъка. Клаксонът изсвири. Бепи отиде до нея и се наведе над отворения прозорец.
— Пътя ли сте объркали, приятели?
— Търсим господин Бемфемео от Ню Йорк — обясни мъжът на задната седалка.
— Аз съм. Какво мога да направя за вас?
— Бихме искали да си поговорим дискретно — каза мъжът с провлечен южняшки акцент.
— Е, давайте. По-дискретно от тази ливада няма да намерите. Говорете. Слушам ви.
Мъжът слезе от колата.
— Вижте, господин Бемфемео, с каква цел сте дошли тук от Ню Йорк?
— Да се усамотя, ако не възразявате срещу това.
— Ако установим, че имате намерение да се бъркате в нашия бизнес, ще бъдем принудени да предприемем действия срещу вас и фамилията ви. Ясно ли се изразих?
Очите на Бепи се отвориха широко.
— Каква фамилия? За каква фамилия говорите?
— Говоря за жена ви, децата ви и онази възрастна жена, която седи с тях до басейна.
— О, вие имате предвид жена ми и децата. Вие ми казвате, че ще предприемете мерки срещу жена ми и децата? Това са доста нагли приказки от мъж, стъпил в огромно кравешко лайно. Впрочем кой сте вие, по дяволите?
— Майка му стара! — изкрещя мъжът, опитвайки се да избърше обувката си в тревата. — Аз съм Бъба Рийд от Савана, Джорджия, а вие сте в моя район, Бемфемео. Чух всичко за вас. Ако възнамерявате да завъртите бизнес тук, на юг, ще имате огромни неприятности.
— Чуйте, Бъба, нямам никакво намерение да ви се бъркам. Така че не се притеснявайте от това, забравете тревожните мисли. Моят бизнес е в Ню Йорк. Тази територия си е ваша, а не моя. Успокойте се.
— Е, добре, но ще ви държа под око — предупреди го Бъба и тръгна към лимузината си, като внимаваше къде стъпва.
— Хей, Рийд — каза Бепи, — как влязохте в ранчото ми и дойдохте до това пасище?