Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Алън се усмихна широко.
— Като че ли беше преди сто години, а, Беп?
— Къде ще намериш китайци в този пущинак? — попита Бен.
— Хайде да хвърлим едно око на града. Не може да няма китайски ресторант — каза Алън.
— Действай. Опитай да намериш. Вече нощувах в този град и знам, че там няма нищо — осведоми го Бен.
— Какъв град? — попита Джоуи. — От петдесет мили насам не забелязах нещо, което да прилича на град. Не видях нищо. Как ще живееш тук, Беп?
— Разбрахте ли сега какво имах предвид? — обади се Дана. — Тук нямат даже и китайски ресторант. Как ще живеем тук? На съпруга ми не му стигало да си замине самичък. Трябвало да се пресели с цялото семейство в Джорджия.
Ядосан от Дана, Бепи погледна свирепо Бен и му каза:
— Отивай да намериш някой китаец и стига си дрънкал глупости, разбра ли? Достатъчно са ми ядовете с нея. Вземи и Алън. Да не забравиш за яйчените кифлички.
Бен се засмя развеселен.
— Добре. Успокой се. Ще намерим китаец даже ако трябва да отидем до Атланта заради него — обеща той.
— Атланта ли? — провикна се Дана. — Това е поне на сто мили от Савана, а ние сме на трийсет и пет мили от Савана. Видях табелата. Сега разбрахте ли ме? Това място е лудост. Ненавиждам го.
Тя седна до кухненската маса и несъзнателно прокара длан по нея да провери дали е чиста.
— Дана, след като се нахраним, ще проверим какви телевизионни програми имат тук — каза Бепи, опитвайки се да успокои положението.
Джоуи Ди и Майки разтоварваха колите, а Дана започна да подрежда сиренето, доматите и другите италиански продукти.
— Винаги мога да забъркам един сос набързо. Може да вечеряме спагети маринара — промърмори тя на себе си.
— Да, спагети маринара — съгласи се Джоуи. — Винаги стават хубави.
— Все ще измисли някоя глупост — каза тя на Джоуи. — Не му стига да замине сам. Такава хубава къща имахме на Стейтън Айлънд. Струва ми се, че е откачил, за да ни води на такова място. Погледни навън. Не се вижда даже и улична лампа. А си имахме прекрасен собствен плаж.
— Да, права си, Дана — съгласи се Джоуи. — Чудесно беше на плажа ви до океана.
Бепи чу, че Джоуи се съгласява с Дана, погледна ги и неволно се засмя вътрешно.
— Защо не ми дадете малко време? — каза той. — Ще построя разкошна нова къща и нови конюшни за спортните ни коне. Всичко ще бъде ново и луксозно. Слушай, Дана, госпожа Розели ще дойде да живее при нас, в ранчото. Ще ти бъде икономка.
— Никога не съм имала икономка. Защо ми е сега?
— Мъжът й умря и си няма нищо, никого. Тя е чудесна готвачка и приятна жена. Ще имаш нужда от някого край себе си, когато се наложи да замина по работа.
— Значи така — каза с обвиняващ тон Дана. — Правиш си сметки да пътуваш по работа и да ме оставяш тук.
— Госпожа Розели е жилава жена. Нали си я спомняш?
— Да, помня я. Тя ли ще чисти? Добре, Бефино, това звучи хубаво. Кога пристига? А къде ще спи и гледа телевизия? Къде ще живее Джоуи?
— Готова е да дойде веднага щом изпратим някой да я вземе. Страхува се от самолетите, затова ще я докара някое от момчетата. Ти ми кажи, когато си готова да я приемеш.
— Спортни коне ли ще отглеждаш, Беп? — попита развълнувано Джоуи.
— Да, разбира се. И ще те изпратя в Кентъки да се научиш да ги тренираш. По-нататък, през зимата, ще откарваме конете във Флорида и ще ги пускаме в надбягвания. Бъдете спокойни, тук ще си живеем добре. И сме далече от мръсотията на Ню Йорк. Няма вече да ни се лепят дъвки по подметките. Обичам природата, конете и добитъка.
— Да бе, направо е чудесно — обади се язвително Дана. — Вече няма да ни се лепят дъвки. Само кравешки фъшкии. Дано поне донесат тази китайска храна навреме.
След четиридесет минути Алън и Бен се върнаха с два големи плика китайски ястия.
— Намерихме го само на дванайсет мили от ранчото — похвали се Алън. — Спретнато малко градче. Имат даже и кино.
— Много хубаво мирише. Хайде да ядем — каза Джоуи.
— Видя ли, Дана? — подразни я Бепи. — Оказва се, че има всичко. Следващия път ще намерим деликатесен ресторант, ако случайно примреш за топъл сандвич от пастърма върху еврейско хлебче със сусам.
— Я го вижте този — каза Алън, сочейки с пръст Джоуи. — Да не би да е откачил? Вече си хапе пръстите. Ето, вземи едно ребърце. Дъвчи това.