Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Новите воини в групата ни ще се отчитат на теб и Бен всяка седмица. Искам и двамата да присъствате, когато докладват. Бен ще бъде уведомен за това.
— Бен ли? — попита Маймуната с дрезгав глас. — Назначаваш Бен да ни командва?
Бепи го погледна изненадан. За първи път Маймуната изразяваше несъгласие с важно решение. Съзнателно не му отговори и продължи да обяснява новата схема на ръководство, но в същото време си мислеше: „Нещо не е в ред с Маймуната. Неизбежно идва времето, когато и най-близките ти възроптават срещу теб.“
— Ето ти списъка на бойците, които босовете прехвърлиха към нас. Създавай им работа, карай ги да се упражняват от време на време — да чупят по някоя глава на закъснели длъжници. Ако трябва, позволявай им да взимат поръчки от други фамилии. Карай ги да си заработват възнаграждението и поддържай активността на фамилията. Не ги оставяй да ръждясват. Ah capeesh? Ако на фамилията ни бъде възложена поръчка, нека Бен да подбира хората. Искам всички да печелят. Не забравяй това. Обаче искам всички да работят за възнаграждението си. Не желая гратисчии. Знаеш правилото. Тези момчета са само работници; не са от основоположниците на фамилията. Нека Майки да ги ръководи. Отсега нататък стой в сянка. Разбра ли, приятелю? Ти ще наблюдаваш как вървят нещата вместо мен.
— Si, io capeesh — отвърна покорно Маймуната.
— Ти получаваш ранг на капо в моята фамилия, Маймун. Заслужил си го. Обаче Бен ще бъде моят официален consigliere66. Паули, отсега нататък ти си лейтенант. Вече не си прост войник. Сега си със звезди на пагоните. Имаме общо двайсет бойци, без да броим старите кучета. Ако някой от тези хора стане непочтен към нашата фамилия, ликвидирай го незабавно. Без обсъждания, направо присъди. Бързите решения ще държат хората ни в подчинение. Помни — човек, който взима бавно решения, обикновено се разболява от мания за преследване. Ако не ти стигат един-двама бойци, помоли дон Борели да ти прехвърли подкрепление от неговата фамилия. Ние сме малка, но силна група. За него това е важно. Той иска да бъдем силни и да го подкрепяме, така че нещата са взаимни. Никога не говорете с мен за работа по телефона. Винаги ми казвайте само номер на уличен автомат, като го четете отзад напред. Аз ще ви се обадя на него до двайсет или трийсет минути. Контролирайте нещата. Аз ще продължавам да ръководя фамилията от Джорджия. Обаче Бен ще огласява всичките ми нареждания за вас. Вашата работа ще бъде да ги осъществявате. Отсега нататък той командва. Бъдете му верни както на мен. Ако имате нужда от съвет, обръщайте се към Бен. На него доверявам живота си. Разбирате ли, момчета? Не оспорвайте преценката ми.
— Да, разбираме. Бъди спокоен, Бефино. Ще управляваме фамилията от твое име, все едно че си в Ню Йорк.
— Чудесно. Точно това искам да чуя. А сега, имам още новини за вас. Паули, с теб вече сме съдружници с по четиридесет процента от хазартния бизнес. Бен ще получава другите двайсет процента от печалбата. Ще предаваш моя дял всяка седмица на Арти Ардженто-Банката. Той ще се грижи за приходите ми. Разбрахме ли се?
— Сигурен ли си? — попита скептично Паули.
— Да, сигурен съм, Паули. Правя това, защото винаги си бил лоялен и никога не си ме карал да те сънувам в кошмари. Отсега нататък ти си ми съдружник в хазартния бизнес. Обаче гледай Майки да получава подобаващо възнаграждение, иначе ще променя решението си. Маймун, същото важи и за теб. От тази седмица името ти е вписано във всички регистри на фирмата. Собственик си на половината от капитала и печалбата на шестте ни заведения. Поддържай бизнеса със сандвичите в добро състояние. Много път извървяхме заедно; ние сме основоположниците, а, Маймун? Много народ сме нахранили — каза той, опитвайки се да ободри Маймуната след глупавата му забележка.
— Да, Беп. Вярно е — отвърна Маймуната и се усмихна.
— Маймун, ще постъпваш по същия начин с моята половина от печалбата. Предавай я на Арти от мое име. Разбрахме ли се?
Двамата приятели на Бепи бяха поразени от щедростта му и го прегърнаха едновременно.
— Джоуи Ди идва с мен. Утре сутринта заминаваме на юг. Ще живее при мен, но ще си остане касиер на фамилията ни в Лас Вегас. И между другото, ако стане така, че ме убият или се случи друга неприятност, погрижете се синът ми Патси да продължи да получава парите ми. Не ги ли получава, ще бъда принуден да взема друго решение от гроба си.
Тримата се засмяха гръмко.
— Ще ви се обадя утре по телефона, момчета — каза той и си тръгна.
— Скъпа — каза Бепи на жена си същата вечер, — утре заминаваме в новото ни имение. То е на границата между Джорджия и Южна Каролина.
66
Съветник, довереник (итал.). — Б.пр.