Виелица на сенките [bg]

— Защо им е било тогава да рушат собствения си замък, умнико?!

— Откат, Халас. Така наречения откат. Цената на магията. Тук са използвали едно от най-силните заклинания на вашия Орден. Смея да предположа, че са ударили с някаква гадост, която временно е обездвижила всички орки. Заклинанието явно е било толкова силно, че не са могли да контролират отката и той е ударил по замъка. Но по-голямата част от удара се е стоварила върху орките. Виждаш ли как е вдлъбната земята и какво е станало с телата?

— Мислех, че кавалерията ги е стъпкала — процеди Змиорката.

— Няма следи от копита.

— Вече виждам, Кли-кли. Но пък е пълно с отпечатъци от подковани ботуши.

— Да. Онези, които откатът не смачкал, са били довършени от защитниците. Първите така или иначе не са можели да се съпротивляват и са се отправили в мрака. Не особено честна битка са организирали хората.

— За мен това е начинът срещу орките — Мумр се изплю в краката си. — Да си бяха стояли в тяхната Заграбия, а не да ни нападат. А колкото до войната… Точно това е войната, Кли-кли, а на война всички средства са добри. Това не ти е някакъв дуел, където можеш да покажеш благородство и да дадеш време на врага да вземе изтървания си меч. Тук ако загубиш меча си, веднага губиш и главата. Без значение защо си тръгнал на война, на колко години си и колко си благороден — или печелиш победа, или гниеш на полето. Трети вариант, драги гоблине, на война няма.

— И все пак това е нечестно — упорито заяви Кли-кли. — Те дори не са имали шаман с тях. На оръжията трябва да се отговаря с оръжия, а не с магия.

— И слава на Сагра, че не са имали! — разпали се Фенерджията. — Ако тук имаше шаман, и нашите трупове щяха да са три пъти повече. Това е война, Кли-кли. Може би ще разбереш по-късно…

— Да, разбирам — неохотно промълви гоблинката.

Докато разговаряхме, отново излязохме на пътя, водещ към Мойциг. Полуразрушеният замък, в който явно нямаше никой, и мъртвото поле останаха встрани. Градът се приближаваше все повече и повече.

— Преди колко време се е случила битката? — наруших тягостното мълчание аз.

— Съдейки по това, че телата на орките не са имали време да изгорят, а враните все още са способни да летят — не по-рано от вчера вечерта — отговори ми Змиорката.

— А портите на Мойциг са широко отворени! — изненадано възкликна Кли-кли. — Или след битката хората съвсем са престанали да се страхуват, или нещо се е случило.

— Нищо не се е случило! — присви очи Змиорката. — Виж колко хора има на стените!

Е, ако черните точки са бягащи по стените хора… Градът беше все още твърде далеч.

— Изглежда ни забелязаха! — каза Еграсса, гледайки как от градските порти изхвърча отряд конници.

— Нищо чудно — сви рамене Фенерджията. — Ние сме на открито, всеки ще ни види. Хайде, Еграсса, отстъпи назад. За всеки случай…