Републиката на крадците [bg]

— Не можем да използваме тези имена, все едно са магически думи, всеки път, когато се озовем един срещу друг — каза тя.

— Знам, но не е моя вината, че въобще трябваше да… НЕ! — Локи трепереше от гняв, адреналин и вълнение. — Няма да позволя да ме пренебрегваш! Няма да позволя чувствата ми да бъдат игнорирани заради позата, която си решила да заемеш в момента.

— Твоите чувства! В Картейн работим за Вързомаговете, по дяволите, не сме деца, които си играят в задната част на някоя каруца!

— Ти ме използва.

— Това е, което правим — рече тя. — Това е професията и на двама ни. Изиграх те, да, и исках да те изиграя. Съжалявам, че боли, но това ни е занаятът.

— Не е това. Ти не просто ме изигра. Използва най-съкровените чувства, които някога съм изпитвал към друг човек, и го знаеш много добре! Възползва се от слабост, която съществува само когато съм около теб!

— Жена убеждава мъж да се наниже на собственото си желязо. Ето ти история, стара като света. Светът не е спрял да съществува само защото това отново се е случило.

— Не съм дете, Сабета. Не говоря за секс, а за доверие.

— Пратих те на онзи кораб за твое собствено проклето добро, Локи. Знаех, че ще стане така! Не исках просто да ми се махнеш от пътя и не ме беше грижа за здравето ти. Знаех, че ще си напрегнеш мозъка, за да преодолееш глупавата си фикс идея.

— О, прекрасно. Чудесен шибан план, защото определено не се сетих нито веднъж за теб през деветте дни, които ми отне да се върна в Картейн.

Тя поне благоволи да отвърне поглед.

— И какво, по дяволите, е това в крайна сметка? Първо не трябваше да се оправдаваш пред никого, а сега всичко е било за мое добро? — Изгарящ, Локи ядно разкопча лекьосания, твърде широк жакет за езда, който бе взел от отвлечената пътна кола. — И ти НЕ си глупава фикс идея!

— Аз съм зряла жена, която ти казва, че не можем да върнем часовника пет години назад само защото нямаш смелостта да се пробваш с някоя друга.

— Смелост? За коя, по дяволите, се мислиш, че да ми говориш за смелост? Смелост е това, което беше нужно, за да тръгна след теб! Смелост е това, което е нужно, за да се примиря със самодоволното ти проклето мъченичество!

— Ама че нахакан, самодоволен и наперен малък тъпак!

— Кажи ми, че никога не си ме харесвала — каза Локи, приближавайки се стъпка по стъпка. — Кажи ми, че никога не си смятала, че си заслужавам! Кажи ми, че нямахме хубави години заедно! Само това е нужно!

— Упорит, вманиачен…

— Кажи ми, че не ти стана приятно, че ме виждаш!

— Предположения…

— Престани да ми говориш неща, които вече знам — изведнъж се бяха озовали на по-малко от една стъпка разстояние.

— Спри да си търсиш оправдание. Кажи ми, че не можеш да ме понасяш. Иначе…

— Ти… ти… Ох, Локи, да ти кажа честно, вониш.

— И това те изненадва? Какво се предполагаше, че трябва да направя, да стигна до Картейн с плуване?

— Трябваше да останеш на проклетия кораб! За сведение, дадох много ясни инструкции как да се ползват баните.