Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
В Китай много провинции са по – големи от големите европейски държави. И Гуандун, и Дзянсу имат по около 80 милиона постоянни жители плюс още десетки милиони мигранти. Град Чунцин, който от 1997 г. е отделна административна единица в провинция Съчуан, е с население от почти трийсет милиона жители. По тази причина провинциите и общините копират бюрократичната структура на централното управление със същото функционално разпределение на длъжностите и партийните контролни агенции.
Общият размер на китайската бюрокрация е огромен и се разраства с главоломна бързина. Според политолога Минсин Пей през 2000 г. тя наброява над четирийсет милиона служители, въпреки че е трудно да се направи точна статистика. Всяко от подчинените нива на управление в Китай повтаря разделението на труда в по – високите нива, което води до много сложна система и често до разногласия между властовите структури. Управлението на общинските водни ресурси например е основна отговорност на общината, но регионалната агенция за управление на водосбора, който осигурява вода на града, също има власт, както и националното министерство на водите. А като капак на всичко и комунистическата партия поддържа своя по – малка, паралелна йерархия, която контролира дейността на правителствените служби.
Ако има една – единствена характеристика, която да разграничава китайската еднопартийна държавност от тази на други развиващи се страни, тя е нейната степен на автономия. Китайското правителство не изпълнява ролята на проводник на интересите на могъщи обществени групи, а осъществява собствена независима политическа програма. Тази автономия е характерна както за висшето ръководство на комунистическата партия, което определя общите политически насоки, така и за по – нисшите партийни кадри, които разполагат със значителна свобода на действие при прилагането на спусканите отгоре директиви.
Високата степен на държавна автономия, необременена от каквато и да е форма на демократична отчетност и от върховенството на правото, е нещо много опасно. Илюстрация за това е маоисткият период, когато един лидер с неограничена свобода на действията успява да причини нечувани страдания и смъртта на десетки милиони с катастрофални кампании като Големия скок напред и Културната революция. Но същата тази автономия в ръцете на един по – мъдър и не толкова умопомрачен лидер като Дън Сяопин води до положителни промени, които едва ли биха се осъществили в рамките на либералната демокрация. Автономията в китайски стил до голяма степен предпазва държавата от натиска на икономически групировки, лобисти и от формални процедурни ограничения, които спъват ефективното функциониране на либералните демокрации и намаляват качеството на взетите решения. Такава автономия позволява на едно компетентно авторитарно ръководство, което управлява в полза на обществените интереси, да осъществи много по – бърз и ефективен напредък в политическото си развитие, отколкото демократичните му аналози.
Това не означава, че в Китай няма икономически групировки. Макар в Китай да ги няма лобистите от „Улица К“[73], които представляват могъщи частни интереси, в еднопартийната държава съществуват мощни фракции и утвърдени интереси, които са поддръжници на маоисткото статукво. Първите реформи на Дън рязко повишават очакванията особено сред градската интелигенция и студентите. Реформите на Горбачов в бившия Съветски съюз вдъхновяват протестите на площад „Тиенанмън“, довели до кървавите правителствени репресии през юни 1989 г. Убийствата на протестиращи студенти подкопават надеждите за бърз демократичен преход и са осъдени по целия свят. Същевременно обнадеждават левите в партията, че е възможно завръщане към по – ортодоксален комунизъм. Самият Дън си дава сметка, че оцеляването на партията е застрашено от подобна консервативна реакция. Веднага след известното си „южно турне“[74] през 1992 г. той осъществява реформистка програма, която либерализира цените, приватизира редица държавни предприятия и открито насърчава прехода към пазарна икономика. И независимо че окончателната победа на Дън никога не е гарантирана, фактът, че успява да осъществи толкова радикални политически промени, е свидетелство за автономията на китайската държава през този период.