Политичестки ред и политически упадък [bg]

Високата степен на държавна автономия, необременена от каквато и да е форма на демократична отчетност и от върховенството на правото, е нещо много опасно. Илюстрация за това е маоисткият период, когато един лидер с неограничена свобода на действията успява да причини нечувани страдания и смъртта на десетки милиони с катастрофални кампании като Големия скок напред и Културната революция. Но същата тази автономия в ръцете на един по – мъдър и не толкова умопомрачен лидер като Дън Сяопин води до положителни промени, които едва ли биха се осъществили в рамките на либералната демокрация. Автономията в китайски стил до голяма степен предпазва държавата от натиска на икономически групировки, лобисти и от формални процедурни ограничения, които спъват ефективното функциониране на либералните демокрации и намаляват качеството на взетите решения. Такава автономия позволява на едно компетентно авторитарно ръководство, което управлява в полза на обществените интереси, да осъществи много по – бърз и ефективен напредък в политическото си развитие, отколкото демократичните му аналози.

Това не означава, че в Китай няма икономически групировки. Макар в Китай да ги няма лобистите от „Улица К“[73], които представляват могъщи частни интереси, в еднопартийната държава съществуват мощни фракции и утвърдени интереси, които са поддръжници на маоисткото статукво. Първите реформи на Дън рязко повишават очакванията особено сред градската интелигенция и студентите. Реформите на Горбачов в бившия Съветски съюз вдъхновяват протестите на площад „Тиенанмън“, довели до кървавите правителствени репресии през юни 1989 г. Убийствата на протестиращи студенти подкопават надеждите за бърз демократичен преход и са осъдени по целия свят. Същевременно обнадеждават левите в партията, че е възможно завръщане към по – ортодоксален комунизъм. Самият Дън си дава сметка, че оцеляването на партията е застрашено от подобна консервативна реакция. Веднага след известното си „южно турне“[74] през 1992 г. той осъществява реформистка програма, която либерализира цените, приватизира редица държавни предприятия и открито насърчава прехода към пазарна икономика. И независимо че окончателната победа на Дън никога не е гарантирана, фактът, че успява да осъществи толкова радикални политически промени, е свидетелство за автономията на китайската държава през този период.