За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Религиите на Тао и Буда вярват в безсмъртието на душата; но от тази толкова свята догма се извличат ужасни заключения.
Почти в целия свят и във всички времена вярването в безсмъртието на душата, лошо разбирано, е ангажирало жените, робите, поданиците, приятелите на умрелия да се самоубиват, за да служат и в отвъдния свят на своя обект на почитание или любов. Така е било в Западна Индия; така е било и у датчаните; така е днес в Япония, Мексико и много още други страни на света.
Тези обичаи дължат своя произход не толкова на догмата за безсмъртието на душата, колкото на догмата за възкръсването на тялото, от която се прави изводът, че след смъртта си човек запазва същите си нужди, чувства, страсти. От тази гледна точка догмата за безсмъртието на душата има поразително въздействие върху човека; защото идеята за простата смяна на местоживеенето е по-достъпна за нашия ум и по-приятна за сърцето ни, отколкото идеята за преобразованието ни.
За религията не е достатъчно да установи едва догма; необходимо е още тя да я направлява — това което по превъзходен начин прави християнската религия по отношение на догмите, за които става дума; тя ни кара да се надяваме на едно състояние, в което вярваме, а не на състоянието, което чувствуваме и знаем; всичко в нея, до възкръсването на тялото, ни води до духовни представи.
Глава XX
Продължение на същата тема
Свещените книги на древните перси са казвали: «Ако искате да бъдете свети, просвещавайте децата си, защото всички добри дела, които те ще извършат, ще бъдат записани на вас.» Те са съветвали хората да се женят рано; защото децата в деня на съда ще станат мост и този, който няма деца, не ще може да премине отвъд. Това са били неистинни, но много полезни догми.
Глава XXI
За преселението на душите
Догмата за безсмъртието на душата се дели на три клона: чисто безсмъртие, проста промяна на местопребиваването и преселение на душата, т. е. тя се дели на християнска, скитска и индуска система. Аз току-що говорих за първите две; що се отнася до третата, тя, понеже е бивала и добре, и лошо ръководена, е имала и добри, и лоши последствия в Индия. Тъй като учи хората да се отнасят с ужас към проливането на кръв, убийствата в Индия са твърде редки; и понеже не наказва никого със смърт, всички живеят спокойно.
От друга страна, жените се самоизгарят след смъртта на мъжете си; така че те, без да са виновни, се подлагат на насилствена смърт.
Глава XXII
За това, колко е опасно, когато религията внушава отвращение към безразличните неща
Известни представи за чест, установени от религиозните предразсъдъци в Индия, правят така, че различните касти изпитват отвращение една от друга. Тия представи се основават изключително на религията, при което семейните отличия не преминават в граждански; някой иидус би сметнал себе си за нечестен, ако се храни наедно със своя цар.
Отличията от тоя вид, свързани с известно отвращение към другите хора, никак не съответствуват на чувствата, произтичащи от различието между класите, които у нас съдържат любовта към низшите.
Законите на религията трябва да внушават презрение само към порока и най-важното — да не отдалечават хората от любовта и състраданието към другите.
Мохамеданската и индуската религия изповядват безброй народи; индусите мразят мохамеданите, че ядат краве месо; мохамеданите презират индусите, че ядат свинско месо.
Глава XXIII
За празниците
Когато една религия предписва спиране на работата, тя трябва да има пред вид повече нуждите на хората, отколкото величието на съществото, което почита.
Прекалено многото празници в Атина са създавали голямо неудобство. На тоя господствуващ народ, към който са се обръщали за разрешение на своите спорове всички градове в Гърция, не му е достигало време за работа.
Когато Константин въвежда празнуването на неделята, той предназначава своята заповед за градовете, не и за селата; той е разбирал, че ако работата в градовете е полезна, работата в селата е необходима. По същите причини в страните, които се препитават главно с търговия, броят на празниците трябва да бъде съобразен с характера на тази именно търговия. Географското положение на протестантските и католическите страни е такова, че изисква повече работа от първите, отколкото от вторите; впрочем съкращението на празниците подхожда повече на протестантските, отколкото на католическите страни.