Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Само няколко дни след като получи съобщение, че внукът й е заминал за колониите със семейство О’Хърн, за да търси Шимейн О’Хърн, Едит дьо Мерсер събра багажа си и светкавично отплава от английския бряг. Въпреки че нарочно не взе със себе си нито слуги, нито камериерки и че плати значителна сума за самостоятелна каюта на борда на „Лунен изгрев“, впоследствие се оказа, че се налага да пътува заедно с още една доста богата жена. Плаването беше истинско мъчение. Сънят й постоянно бе прекъсван от мощното, разтърсващо хъркане на спътничката й, а това беше сериозно изпитание за нервите, което би могло да вбеси и най-благата и търпелива дама. А Едит дьо Мерсер в никакъв случай не беше такава. През целия си живот тя не бе познала нищо друго, освен богатство и власт. Деспотичните си маниери беше придобила благодарение на грижите на своя строг дядо, който бе успял да й втълпи собствената си непоклатима убеденост в значимостта на аристократичното потекло и на видното място, заемано от семейството им в средите на дворянството.
Ако имаше и най-малката възможност да действа, без да събуди подозрения, Едит без колебание щеше да плати на някого да хвърли спътничката й през борда. Но на кораба това бе немислимо, ето защо маркизата реши, че вместо да се занимава със собствения си комфорт, трябва да се съсредоточи върху своята крайна цел, а тя бе да види внука си женен за благородна девойка от знатно семейство, чрез която да може да се издигне близо до трона. Никой не оспорваше факта, че Морис е младеж с изключителен характер, обаяние, достойнство и почтеност. Липсваше му едно единствено нещо — достатъчно амбиция и желание да стане доверено лице на Негово величество крал Джордж II, да заеме подобаващо на ранга му място в двореца, и след време — кой знае — може би да бъде родоначалник на онези, които един ден ще управляват Англия.
В безумното си желание да притежава онази ирландска никаквица Морис изобщо не си бе дал сметка, че разрушава всички надежди на баба си за осъществяване на заветната й мечта. Всичко щеше да е наред, ако се беше задоволил да направи Шимейн своя любовница. Така можеше пак да се ожени за аристократка с титла и да не пропилява шансовете си за успех в двора. Но той си беше загубил ума по Шимейн и мислеше единствено за себе си и за собственото си щастие, вместо за висотите, до които би могъл да стигне в дворцовата йерархия. И несъмнено нямаше нищо против да стане баща на цяла сюрия полуирландски копелета, които щяха да опозорят завинаги името Дьо Мерсер. От десетките спорове, в които Морис се бе опитвал да убеди баба си в достойнствата на Шимейн, тя бе разбрала едно: внукът й нямаше да се откаже от своя избор. Ако тази сватба изобщо можеше да бъде предотвратена, това трябваше да стане по заобиколен начини с не дотам честни средства. Слава богу, Едит беше успяла да го стори, и то без Морис да разбере. Той бе твърде почтен, за да си представи до каква низост може да стигне баба му в своя стремеж да осигури на наследниците на рода Дьо Мерсер слава и величие.
И ето че сега Едит дьо Мерсер се намираше в това мизерно градче, наречено Нюпорт Нюз, и се опитваше да си намери място за нощуване, а това се оказваше трудна задача. Съдържателят на странноприемницата категорично бе заявил, че при него няма абсолютно никакви свободни места. Когато маркизата се опита да го убеди в противното, предлагайки му двойна цена, той се оплака, че вече е приел три пъти повече хора от леглата, с които разполага, и че всеки от тези хора си е платил скъпо, за да има къде да преспи. За да настани всички, му се било наложило дори да постели допълнителни черджета и рогозки във всяко свободно кътче на странноприемницата, и ако не престанел да приема нови хора, гостите му щели да се разбунтуват и да го разкъсат на парчета.
— Може да пробвате в таверната — предложи накрая съдържателят. — Там дават стаи под наем, стига да не са заети от момичетата на Фрида и техните клиенти. Пък и готвачите в таверната правят по-хубава храна от нашата. Иначе нямате много голям избор, освен ако не намерите някое семейство, което да ви предложи стая в дома си, но ако питате мене, таверната си е най-добрият вариант и си струва да опитате там.
— Благодаря, ще го направя — рязко отвърна Едит, извърна се надменно, стисна с кокалестите си пръсти сребърната дръжка на бастуна си и напусна това сиво, опушено място. Радваше се, че има и друг вариант за пренощуване, защото ненавиждаше праха и мръсотията, а бе повече от очевидно, че странноприемницата се нуждае от основно почистване.