Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Романът на Лизи
Романът на Лизи - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Романът на Лизи

Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:

Лесно ли е да си жена на известен човек?
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
1 ... 190 191 192 193 194 195 196 197 198 ... 214
Перейти на страницу:

— Да, имаш — съгласи се Аманда, скръсти ръце на скута си, положи глава на облегалката и затвори очи.

Лизи включи радиото и не се изненада ни най-малко, когато чу Старият Ханк да пее „В кънтрибара“. Заприпява си тихичко. Знаеше всяка дума. Това също не я изненада. Някои неща не се забравят. Беше стигнала до убеждението, че тъкмо нещата, които практичният свят отхвърля като ефимерни — неща като песните, лунната светлина и целувките — понякога се оказват най-дълготрайни. Може и да бяха глупави, но не изпадаха в забрава. Така и трябваше да бъде. Да, точно така.

ТРЕТА ЧАСТ

ИСТОРИЯТА НА ЛИЗИ

Ти и аз

сме като зов и отговор

като сбъднато желание

като нощ и ден.

Какво друго? Съвършена достатъчност.

Завършена цялост. И все пак колко ни боли!

Д. Х. Лорънс — „При Хенеф“

XVI. ЛИЗИ И ДЪРВОТО НА ИСТОРИИТЕ

(СКОТ РАЗКАЗВА)

1.

След като Лизи продължи с изпразването на кабинета на Скот, работата потръгна по-бързо, отколкото се надяваше. От друга страна, не се беше надявала, че ще я върши заедно с Дарла и Канти, също и с Аманда. За известно време Канти остана подозрителна и се държеше резервирано — на Лизи й се стори, че това време продължи доста дълго — но Аманда не се трогна.

— Придава си важност — заяви. — Ще ги зареже и пак ще си бъде тя. Само й дай време, Лизи. Сестринството е могъщо нещо.

В края на краищата Кантата отново стана предишната Канти, макар Лизи да имаше усещането, че сестра й никога не се освободи напълно от мисълта, че Аманда се е преструвала, за да й обърнат внимание, както и че с Лизи са били намислили нещо. Вероятно нещо, дето не го бива. Дарла беше озадачена от възстановяването на Аманда и от необичайното пътуване до старата ферма в Лисбон, но тя поне не реши, че Аманда се е преструвала.

В края на краищата беше видяла състоянието й.

Четирите сестри разчистиха и опразниха помещенията над обора през седмицата след четвърти юли. Наеха няколко яки ученици от горните класове, за да им помогнат с пренасянето на тежките мебели. Най-неподатливо от споменатите тежки мебели, се оказа голямото бюро. Наложи се да го разглобят (отделните му части напомниха на Лизи експлодиралия човек от часовете по биология в гимназията, само че тази версия трябваше да бъде наречена „експлодиралото бюро“) и да го спуснат с лебедка. Момчетата си подвикваха окуражително, докато работеха. Лизи ги наблюдаваше и се молеше да не загубят някой пръст при боравенето с лебедката. Пръстите им останаха здрави и в края на седмицата всичко в кабинета на Скот беше раздигнато и предназначено за дарение или дълготрайно съхранение, докато Лизи реши какво, по дяволите, да прави.

Всичко с изключение на змията от книги, разбира се. Тя остана да дреме в дългия, празен хол — горещия хол след демонтирането на климатиците. Беше горещо дори с отворените капандури през деня и няколкото вентилатора, които раздвижваха въздуха. И защо не? Кабинетът беше ремонтирано таванско помещение над обор, нищо повече.

Останаха и грозните ръждивочервени петна по килима — килимът с цвят на стрида, който не можеше да бъде вдигнал; преди змията от книги да изчезне. Когато Канти попита от какво са, Лизи отговори, че са от лак за мебели, но Аманда знаеше истината и Лизи си мислеше, че не е изключено и Дарла да подозира нещо. Килимът трябваше да се махне, ала първо трябваше да се махнат книгите, но тя не беше готова да се раздели с тях. Макар да не беше съвсем сигурна защо. Може би защото бяха последните вещи, останали от Скот тук горе, последната частичка от него.

Затова изчака.

2.

На третия ден от тази оргия на почистването полицай Боукман се обади на Лизи, за да й каже, че на около пет километра от дома й, в една чакълена яма край пътя за Стакпоул Чърч е бил открит изоставен джип с делауерска регистрация. Помоли я да се отбие в полицейския участък, за да му хвърли един поглед. Намирал се на паркинга, където държали конфискуваните возила и няколко „наркомански атракциона“ (каквото и да значеше това). Лизи отиде с Аманда. Дарла и Канти не проявиха интерес; знаеха само, че някакъв изкукуригал ненормалник душел наоколо и е бил същинска напаст, защото е искал да се добере до непубликуваните творби на Скот. Ненормалниците не бяха нещо ново в живота на сестра им; през годините, когато Скот беше знаменитост, той ги привличаше както лампата привлича нощни пеперуди. Най-известният, разбира се, беше Коул. Нито Лизи, нито Аманда казаха нещо, за да наведат Дарла и Канти на мисълта, че този тип е от категорията на Коул. Естествено не отвориха дума за мъртвата котка в пощенската кутия, а Лизи доста се потруди, докато убеди полицаите да бъдат дискретни.

1 ... 190 191 192 193 194 195 196 197 198 ... 214
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)