Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Искахте да разберете как ви намерихме. Свързах се с една от агентките ми, която работи за Сините, и тя ми каза за Сали Даера.
Това за Сали Даера Мин изобщо не го разбра — тя пък коя беше? — но Шериам и останалите закимаха. Мин се сети, че Сюан им е намекнала и за нещо друго освен за това как ги е намерила — подсказала им беше, че все още има достъп до очите и ушите, които й бяха служили, докато беше била Амирлин.
— Ти седни ей там, Мин — каза Шериам и посочи една празна маса в ъгъла. — Или все още си Елминдреда? И дръж Логаин при теб. — После тя и другите три подбраха Сюан и Леане и ги поведоха към дъното на гостилницата. Още две жени се присъединиха към тях и се скриха зад новата врата от нерендосани дъски.
Мин въздъхна, хвана Логаин за лакътя и го заведе до масата, сложи го да седне на грубата скамейка и седна на скърцащия стол срещу него. Двама от Стражниците застанаха до тях, облегнати на стената. Привидно не гледаха Логаин, но Мин познаваше добре гайдините — всичко виждаха те и можеха да извадят мечовете си за миг, дори и заспали.
Значи посрещане с разтворени обятия нямаше да има, дори след като разпознаха Сюан и Леане. Ами какво друго можеше да очаква? Доскоро Сюан и Леане бяха двете най-властни жени в Бялата кула, а сега вече дори не бяха Айез Седай. Другите най-вероятно просто не знаеха как да се отнасят с тях. И на всичкото отгоре да им се появят с един опитомен Лъжедракон! Сюан по-добре да не беше го лъгала, че има някакъв план за него. Мин не мислеше, че Шериам и другите ще са толкова търпеливи с нея, колкото беше Логаин.
А и Шериам я беше познала. Мин надникна през разнебитения капак на прозорчето към улицата. Конете им все още си стояха вързани пред портата, но някой от Стражниците, които уж не пазеха, щеше да я спипа преди да се е добрала до юздите на Дива роза. Последния път в Кулата Сюан беше направила какво ли не, за да я прикрие. Без никаква полза, както изглеждаше. Но пък едва ли някоя от Айез Седай знаеше нещо за виденията й. Сюан и Леане бяха държали това в строга тайна и Мин им беше страшно благодарна за това. Ако тези Айез Седай го научеха, щяха да я заплетат също като Сюан и тя никога нямаше да успее да се добере до Ранд. И нямаше да може да покаже онова, което бе научила от Леане, ако я задържаха тук, вързана на каишка.
Да помогне на Сюан да намери тези Айез Седай, да й помогне да ги отведе на помощ на Ранд беше много добре и много важно, но тя си имаше и своя, лична цел. Каква ли? Да накара един мъж, който никога не беше я поглеждал с интерес, да се влюби в нея, преди да е полудял. Май тя самата се бе побъркала точно толкова, колкото му бе отредено на него. „Тъкмо ще сме си лика-прилика.“
Едно луничаво зеленооко момиче, най-вероятно новачка, спря до масата й.
— Искате ли да хапнете или да пийнете нещо? Има еленско задушено и диви круши. Сигурно ще се намери и малко сирене. — Толкова усилия положи да не поглежда Логаин, че по-добре да се беше опулила към него.
— Круши и сирене? Звучи много добре — отвърна Мин. Последните два дни бяха минали в глад; Сюан бе успяла да хване малко риба в един поток, но с лова трябваше да се занимава Логаин, когато нямаше хан, в който да хапнат. А фасулът според нея не беше никаква храна. — И малко вино, ако ви се намира. Но преди това искам да попитам нещо. Къде се намираме, ако и това не е тайна тук. Това село Салидар ли се казва?
— В Алтара. Река Елдар е на около миля на запад. От другата страна е Амадиция. — Момичето се опита неуспешно да си придаде от айезседайската загадъчност. — Какво по-добро място за скривалище на Айез Седай от там, където никога няма да ги потърсят?
— Не беше нужно да се крием — сряза я една къдрава смугла млада жена. Мин я позна — казваше се Фаолайн и беше Посветена; за такава като нея Мин по-скоро щеше да очаква, че още е в Кулата. Доколкото я познаваше, Фаолайн не харесваше никого и нищо и когато я издигнаха в Посветена, често бе споменавала, че може би ще избере Червената Аджа. Идеална следовничка на Елайда. — Защо дойдохте тук? И то с него? Защо е дошла тя? — За Мин нямаше съмнение кого има предвид. — Заради нея се крием сега. Не вярвах, че е помогнала за бягството на Мазрим Таим, но щом е довела него, може и да го е направила.
— Стига, Фаолайн — скастри я една слаба жена с тъмна коса, спускаща се чак до кръста й. Мин бе виждала и нея. Едесина. Май беше Жълта. — Бягай да си вършиш работата — добави Едесина. — А ти, Табия, щом ще носиш храна, направи го. — Едесина не обърна внимание на намусения реверанс на Фаолайн и на покорното приклякане на новачката, а постави длан върху главата на Логаин. Забил очи в масата, той сякаш не я усети.