Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Тогава да забравим тази тема — изрече хладно Карлиня. — Вие двете, изглежда, още не сте разбрали, че вече не сте Амирлин и Пазителката. Дори не сте Айез Седай. — Някои поне проявиха милостта да си придадат смутен вид. Не Морврин и Беонин, но останалите. Никоя Айез Седай не обичаше да говори за усмиряването или да й напомнят за това. Сигурно смятаха тази тема за твърде горчива, особено пред тях двете. — Не го казвам, за да бъда жестока с вас. Ние не вярваме в обвиненията срещу вас — въпреки онзи, спътника ви — иначе нямаше да сте тук, но не можете да си върнете мястото си сред нас и това просто е факт.
Сюан добре помнеше Карлиня като новачка и Посветена. Веднъж месечно тя извършваше по някое незначително прегрешение. Дреболия, колкото да й донесе някой допълнителен час работа. Точно по веднъж, всеки месец. Не искаше другите да я смятат за педантична. И това бяха единствените й простъпки — иначе не нарушаваше нито едно правило, никога не стъпваше погрешно; всяко прегрешение в повече за нея просто нямаше да е логично — и въпреки това така и не беше разбрала защо другите момичета я смятаха за галеничка на Айез Седай. Твърде много логика и липса на здрав усет, това беше Карлиня.
— Въпреки че това, което ви причиниха, следваше стриктно буквата на закона — каза кротко Шериам, — съгласни сме, че беше проява на злостна несправедливост и грубо нарушение на духа на закона. — Гърбът на стола зад огненочервената й глава беше неподходящо резбован с биещи се змии. — Въпреки всичките слухове повечето обвинения, предявени срещу вас, бяха толкова плитки, че можеше да бъдат отхвърлени със смях.
— Не и обвинението, че е знаела за Ранд ал-Тор и е устроила заговор за скриването му от Кулата — намеси се рязко Карлиня.
Шериам кимна.
— И така да е, дори това не е достатъчно за присъдата, която им дадоха. Не и след като делото се проведе тайно, без да ви се даде възможност да се защитите. Така че не се бойте, че ще ви обърнем гръб. Ще се постараем за вас двете да се погрижат добре.
— Благодаря ви — каза Леане с тих, почти треперлив гласец.
Сюан ги погледна с презрителна гримаса.
— Вие дори не ме попитахте за очите и ушите, които мога да използвам. — Шериам й беше харесвала, докато учеха заедно, но годините след това и разликата в постовете бе отворила пропаст между двете. „Ще се погрижели за нас, как ли пък не!“ — Елдене тук ли е? — Аная поклати глава. — Така и предполагах, иначе щяхте да знаете повече какво става. Оставили сте ги да изпращат донесенията си в Кулата. — По лицата им започна да просветва бавно осъзнаване: не бяха знаели за длъжността на Елдене. — Аз оглавявах мрежата от очи и уши на Синята Аджа преди да бъда избрана за Амирлин. — Още изненада по лицата им. — С мъничко усилие всяка агентка на Сините, както и онези, които ми служеха пряко като Амирлин, могат да изпращат докладите си до вас, по обиколни пътища, така че самите те да не разберат крайната им точка. — Усилието всъщност щеше да е доста по-голямо, но по-голямата част от работата тя вече беше нахвърлила в ума си и засега не беше необходимо да знаят повече. — А пък донесенията им до Кулата могат да съдържат това, в което… вие бихте искали да повярва Елайда. — За малко щеше да изтърси „ние“ — трябваше да внимава как говори.
Идеята й естествено никак не им допадна. Жените, които поддържаха агентурните мрежи, можеше и да са известни само на малцина, но всички те все пак бяха Айез Седай. Винаги бяха били Айез Седай. Но това беше единственият й лост, с помощта на който да си отвори път към кръговете, в които се взимаха решения. Иначе най-вероятно щяха да ги натикат с Леане в някоя къщичка със слугиня, която да се грижи за тях, и може би щеше да има редки посещения от страна на Айез Седай, пожелали да проучат поведението на усмирени жени, докато не умрат.
„Светлина небесна, та те дори биха могли да ни омъжат!“ Някои смятаха, че един съпруг и дребни дечица могат да ангажират достатъчно една жена, за да заменят Единствената сила в живота й. Не една жена, самоусмирила се, привличайки повече сайдар, отколкото може да понесе, или при изпробването на някой тер-ангреал, се оказваше свързана с някой мъж, подходящ за съпруг. Но тъй като онези, които наистина се омъжваха, гледаха да останат колкото може по-далече от Кулата и нейните хроники, теорията си оставаше недоказана.