Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Не би трябвало да е трудно да се свържа с онези, които ми бяха очи и уши преди да стана Пазителка на Хрониките — подхвърли плахо Леане. — Нещо повече, като Пазителка имах свои агентки в самия Тар Валон. — Няколко чифта очи се разшириха смаяно, макар че тези на Карлиня се присвиха. Леане примигна, помръдна притеснено на стола си и се усмихна колебливо. — Винаги съм си мислила, че обръщаме повече внимание на настроенията в Ебу Дар или в Бандар Еваан, отколкото на настроенията в собствения ни град. — Трябваше да разберат високата цена на очите и ушите в Тар Валон.
— Сюан. — Надвесена от стола си с масивни облегалки, Морврин изрече името й твърдо, сякаш за да натърти, че не е казала „майко“. Сега кръглото й лице изглеждаше по-скоро упорито, отколкото кротко, а набитата й фигура сякаш надвисна заплашително. Когато Сюан беше новачка, Морврин като че ли рядко забелязваше лудориите на момичетата, но когато ги забележеше, залавяше се с тях лично, и то винаги по такъв начин, че дни след това да седят с изправени гръбчета и да стъпват ситно-ситно. — Защо трябва да ти позволяваме да правиш това, което искаш? Ти беше усмирена, жено. Каквото и да си била преди, не си повече Айез Седай. Ако ни трябват имената на тези агентки, вие двете просто ще ни ги кажете. — В последното се съдържаше непоколебима сигурност. Така или иначе, щяха да им ги кажат. Щяха, и още как, стига тези жени да го пожелаеха.
Леане видимо потръпна, но Сюан изправи гръб и столът под нея изскърца.
— Много добре знам, че вече не съм Амирлин. Да не би да смяташ, че не разбирам, че съм усмирена? Лицето ми се е променило, но не и това, което е отвътре. Всичко, което съм знаела, все още е в главата ми. Използвайте го! В името на Светлината, използвайте ме! — Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои. „Да ме изгори дано, ако им позволя да ме захвърлят да изгния!“
— Буен девичи нрав, съвсем подходящ за девиче лице — каза Морврин. Тъмните й очи, големи почти колкото на Беонин, бяха пълни със съчувствие. — Убедена съм, че никоя от нас не иска да се чувстваш безполезна, Сюан. И също така съм убедена, че всички искаме да използваме знанията ти в най-пълна мяра. Това, което знаеш, ще ни е от огромна полза.
Сюан нямаше нужда от съчувствието й.
— Вие, изглежда, забравихте за Логаин и защо го влачих дотук по целия път от Тар Валон. — Не беше се канила сама да повдигне въпроса, но след като щяха да го оставят да се валя в прахта… — Моята „налудничава“ идея.
— Не сме забравили, Сюан — каза Шериам. — Защо?
— Защото първата стъпка към свалянето на Елайда е ако Логаин разкрие пред Кулата, пред целия свят, ако се наложи, че Червената Аджа са го обявили преднамерено за Лъжедракон, за да го сразят след това. — Този път определено спечели вниманието им. — Бил е намерен от Червените в Геалдан най-малко година преди да се самопровъзгласи, но вместо да го отведат в Тар Валон за опитомяване, са набили в главата му идеята да се обяви за Преродения Дракон.
— Ти сигурна ли си в това? — попита тихо Беонин. Седеше съвсем неподвижно и я гледаше много съсредоточено.
— Той не знае кои сме ние двете с Леане. Понякога говореше с нас по време на пътуването ни, късно нощем, докато Мин спеше, а той не можеше да се отпусне. Преди не е споменавал нищо, защото е смятал, че зад това стои цялата Кула, но знае, че тъкмо Червените сестри са го заслонили и са му говорили за Преродения Дракон.
— Но защо? — настоя Морврин.
— Да, защо? — попита и Шериам. — Всяка от нас би изоставила всичко друго, за да се погрижи един такъв мъж да бъде опитомен, но Червената Аджа не живее заради нищо друго. Защо ще им трябва нарочно да създават Лъжедракон?
— Логаин не знаеше — отвърна Сюан. — Навярно са смятали, че ще си спечелят повече авторитет, ако пленят един Лъжедракон, вместо просто да опитомят някакъв нещастник, който може най-много да тероризира едно село. Навярно са имали някаква причина да предизвикат смутове.
— Не искаме да кажем, че имат нещо общо и с Мазрим Таим, или с някой от останалите — бързо вметна Леане. — Елайда несъмнено ще може да ви каже по-добре това, което искате да разберете.
Сюан ги загледа, докато го смилаха. Нямаше и да си помислят, че е възможно да ги лъже. „Едно от предимствата от това, че си усмирена.“ Изглежда, не можеше да им хрумне, че усмиряването прекъсва всички обвързаности с Трите клетви. Вярно, някои Айез Седай бяха изследвали усмирени жени, но предпазливо и с голяма неохота. Никоя не искаше да й се напомня какво би могло да сполети самата нея.