Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Мин най-после разбра. Естествено. Другите две. Толкова беше привикнала със сегашния им вид, че вече не й правеше впечатление колко са се променили. А никоя от тези жени не ги беше виждала, откакто ги бяха хванали и ги бяха натикали в подземията на Бялата кула. Леане изглеждаше готова всеки момент да се разсмее, а Сюан клатеше глава, отвратена от Айез Седай.
— Не съм аз тази, с която искате да говорите — каза Мин на Шериам. „Пада им се на «тези двете» да ги позяпат веднъж така.“ — Питайте Сюан или Леане. — Четирите я зяпнаха като побъркани, когато кимна към двете си спътнички.
Четири чифта очи се взряха в двете жени, но Айез Седай явно не ги познаха. Огледаха ги, намръщиха се и се спогледаха. Никой от Стражниците не отмести погледа си от Логаин, нито десниците им отпуснаха дръжките на мечовете.
— Усмиряването може и да доведе до това — измърмори най-сетне Миреле. — Чела съм сведения, които споменават за нещо такова.
— Лицата им приличат донякъде — отрони замислено Шериам. — Някой може да е намерил жени, които много да приличат на тях, но защо?
Сюан и Леане престанаха да се гледат лукаво.
— Ние сме тези, които сме — отсече делово Леане. — Нас питайте. Никоя натрапница не може да знае това, което знаем ние.
Сюан не изчака да я попитат.
— Лицето ми може и да се е променило, но добре знам какво правя и защо. Бас държа, че не е нужно да ви казвам повече.
Мин изпъшка от стоманения й тон, но Миреле кимна и промълви:
— Това наистина е гласът на Сюан Санче. Тя е.
— Гласовете могат да се наподобяват с тренировка — възрази все така хладно и спокойно Карлиня.
— Но спомените докъде могат да се научат? — намръщи се строго Аная. — Сюан — ако това наистина си ти, — на двадесет и втория ти рожден ден двете с теб имахме един спор. Къде се случи това и какъв беше резултатът?
Сюан се усмихна.
— Беше по време на твоята лекция пред Посветените защо толкова много държави, отцепили се от империята на Артур Ястребовото крило, не са успели да просъществуват. Все още не съм съгласна с някои от твоите аргументи. Резултатът беше, че трябваше два месеца да отработвам по три часа дневно в кухните. „С надеждата, че горещината ще надмогне и смири твоята разпаленост“, така мисля, че каза.
Ако си беше мислела, че един отговор ще е достатъчен, се беше излъгала. Аная имаше още въпроси към двете, както и Карлиня и Шериам, които явно бяха били новачки и Посветени с двете. Всички те се отнасяха до неща, които никоя натрапница нямаше как да научи — бели, в които се бяха забърквали, щуротии, къде успешни, къде — не, мнения за различни техни учителки Айез Седай. Мин не можеше да повярва, че жените, които по-късно бяха станали Амирлински трон и Пазителка на Хрониките, толкова често са нарушавали правилата; в един момент си помисли, че това е само върхът на дълбоко заровена планина. А както личеше, и Шериам не беше им отстъпвала много. Миреле, най-младата на години, изглежда, се беше задоволявала само с насмешливи подмятания, но Сюан спомена за някаква пъстърва, пусната във ваната на Сароя Седай, и как после била наказана за половин година. И че трила ризите на Посветени, които не харесвала, със сърбел още като новачка! И че се измъквала от Кулата, за да ходи да лови риба! Дори Посветените можеха да напускат терена на Кулата само с разрешение, и то в строго определени часове. Сюан и Леене дори били нагласили ведро с вода така, че да се изсипе върху една Айез Седай затова, че ги била напердашила — незаслужено според самите тях! Ако можеше да се съди по блясъка в очите на Аная, бяха имали късмет, че не са ги открили. Според това, което Мин знаеше за обучението на новачките, както и на Посветените, впрочем, тези жени просто бяха имали късмет, че изобщо са ги оставили достатъчно дълго в Кулата, за да станат Айез Седай.
— Аз съм доволна — каза най-сетне жената с майчинското лице и погледна останалите.
Миреле кимна, но Карлиня каза:
— Все още остава открит въпросът какво да правим с нея. — Тя се взря в Сюан с немигащи очи и другите изведнъж се размърдаха притеснено. Миреле прехапа устни, а Аная заби поглед в пода.
— Ние все още знаем всичко, което знаехме и преди — каза Леане и се намръщи. — Можем да бъдем от полза.
Лицето на Сюан беше помръкнало — Леане, изглежда, се беше поразвеселила от момичешките щуротии и наказания, но на Сюан всички тези спомени никак не й бяха харесали — но въпреки това, за разлика от гневния й поглед, тонът й прозвуча почти сдържано.