Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Пред очите на Мин изведнъж се появи сребърен нашийник, който изщрака около шията на жената и после също толкова внезапно се пръсна. Мин потръпна. Не обичаше видения, свързани със Сеанчан. Но поне на Едесина предстоеше да се освободи някак. Дори Мин да се осмелеше да им разкрие дарбата си, нямаше смисъл да предупреждава жената — това нямаше да промени нищо.
— От опитомяването ще да е — каза след пауза Айез Седай. — Предполагам, че волята за живот го е напуснала. Нищо не мога да направя за него. Не че съм сигурна дали щях, ако можех. — В погледа, с който дари Мин, нямаше нищо приятелско.
Една елегантна като статуетка жена в кафяво-червена коприна се спря на няколко стъпки от масата и заоглежда Мин и Логаин с безизразни очи. Кируна беше Зелена и с царствено държане; Мин беше чувала, че била сестра на краля на Арафел, но в Кулата се държеше приятелски с нея. Мин й се усмихна, но големите тъмни очи на жената се плъзнаха по нея, като че ли без да я познаят, след което Кируна излезе с плавна походка, последвана плътно от четирима Стражници с небрежна, но смъртно заплашителна вълча походка.
Така Мин остана да чака за храната, надявайки се, че Сюан и Леане ще успеят да им спечелят малко по-топъл прием.
Глава 27
Игра на плахост
В стаята цареше пълен безпорядък.
— Люшкате се без кормило — каза Сюан на шестте жени, седнали срещу нея на шест различни стола. Две големи кухненски маси до стените бяха отрупани с писала, шишенца с мастило и бурканчета с пясък. Безразборно събрани светилници, от гледжосана глина или с позлата, с всякакви размери стояха по масите, готови да осигурят светлина за през нощта. Върху грубия дъсчен под беше постлан съдран иллиански килим на пищни сини, червени и златисти ивици. Тя и Леане бяха седнали от едната му страна срещу другите — така, че да са във фокуса на шестте чифта очи. Отворените двукрила прозорци, със счупени стъкла, заменени с парчета промазана коприна, пропускаха повея отвън, но той бе недостатъчен, за да намали горещината. Сюан си каза, че не завижда на тези жени за това, че могат да преливат — вече го беше преодоляла, — но искрено им завиждаше, че никоя от тях не се поти. Докато нейното лице направо беше плувнало в пот. — Цялата тази активна дейност е само игра и показност. Така можете да лъжете себе си, и навярно гайдините — въпреки че на ваше място не бих разчитала на това, — но мен не можете да заблудите.
Съжаляваше, че към групата се бяха присъединили Морврин и Беонин. Морврин, нисичка и набита Кафява сестра, проявяваше скептицизъм към всичко въпреки кроткото си, понякога дори леко разсеяно изражение и беше в състояние да изиска шест изрични доказателства, преди да повярва, че рибите имат люспи. А Беонин, миловидна Сива със синьо-сиви очи, толкова големи, че непрекъснато й придаваха стреснат вид — пред Беонин дори Морврин изглеждаше лековерна.
— Елайда държи Кулата в юмрука си, а вие знаете, че тя ще постъпи зле с Ранд ал-Тор — продължи презрително Сюан. — Чист късмет ще бъде, ако просто не изпадне в паника и не го опитоми преди да е дошъл Тармон Гай-дон. Много добре знаете, че това, което вие изпитвате към един преливащ мъж, у Червените е десетократно по-силно. Бялата кула сега е в най-слабото си положение, тъкмо когато трябва да бъде най-силна, и е в ръцете на една глупачка точно когато й е нужно умно ръководство. — Тя сбърчи нос и ги изгледа една по една в очите. — А вие си кротувате тук и се носите по вълните без посока, със спуснати платна. Или можете да ме убедите, че правите нещо полезно?
— Ти съгласна ли си със Сюан, Леане? — попита сдържано Аная. Сюан така и не бе успяла да разбере какво толкова харесваше Моарейн у тази жена. Да я накараш да направи нещо, което не желае, беше все едно да блъскаш с юмруци чувал с гъши пух. Няма нито да ти се противопостави, нито да спори; просто мълчеше и отказваше да се задейства. Дори по начина, по който седеше, сложила кротко ръце в скута си, приличаше повече на жена, която предпочита да меси тесто, а не да бъде Айез Седай.
— Отчасти да — отвърна Леане. Сюан я изгледа рязко, но тя не й обърна внимание. — За Елайда — определено. Тя ще постъпи зле е Ранд ал-Тор, също както постъпи грешно с Кулата. Колкото до останалото, знам, че доста сте се потрудили, за да съберете тук колкото може повече сестри, и предполагам, че също така полагате усилия да направите нещо във връзка с Елайда.
Сюан шумно изсумтя. Докато минаваха през гостилницата, беше успяла да хвърли поглед на някои от пергаментите, които бяха предмет на толкова старателно преглеждане. Списъци с продоволствие, количества талпи и греди за ремонт на сградите, описи на необходимата работа по сечене на дърва, ремонти и чистене на кладенци. И нищо повече. Нищо, което и най-малко да напомня на донесение за действията на Елайда. Канеха се да презимуват тук. Нужно беше да бъде хваната само една Сестра и да бъде подложена на разпит — а ако с нея се заемеше Алвиарин, нямаше да издържи много — и Елайда щеше да разбере точно къде да ги хване в мрежата си. А те се грижеха колко овошки да посадят и колко дърва да насекат за огрев преди да е паднал първият мраз!