Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
За Логаин Сюан не се тревожеше. Поне докато Мин продължаваше да вижда около него каквото виждаше. Щеше да живее достатъчно дълго, за да разкрие това, което искаше тя. Днес бе говорила с него. Не бе посмяла да рискува преди, за да не реши да тръгне по собствения си път, което спокойно можеше да се случи, ако му го беше казала по-рано. Но сега това беше единственият му шанс да си отмъсти на онези, които го бяха опитомили, макар отново да бе обкръжен от Айез Седай. Вярно, отмъщение само срещу Червената Аджа, но се налагаше да се задоволи с това. По-добре една риба в лодката, отколкото цяло ято във водата.
Тя стрелна с поглед Леане, която й отвърна със съвсем бегли усмивка. Това беше добре. На Леане никак не й беше харесало, че я бе държала на тъмно с плана си как да бъде използван този мъж до тази заран, но Сюан беше живяла твърде дълго, обгърната в тайни, така че все още й беше трудно да разкрие нещо повече от това, което се налага, дори пред приятелка. Смяташе, че бе подхвърлила идеята за връзката на Червената Аджа с други Лъжедракони много изкусно. Червените бяха изиграли водеща роля в свалянето й. Свършеше ли се цялата тази работа, можеше и да не остане повече Червена Аджа.
— Това променя нещата твърде много — каза след дългата пауза Шериам. — Невъзможно е да последваме Амирлин, която е способна на такова нещо.
— Да я последвате! — възкликна Сюан, този път искрено стъписана. — Да не искате да ми кажете, че сте обмисляли да се върнете и да целунете пръстена на Елайда? И то след като знаете какво е направила и какво ще направи? — Леане потрепера на стола си, сякаш и тя се канеше да каже някои неща, но се бяха разбрали, че Сюан ще е тази, която ще избухва.
Шериам изглеждаше леко смутена, а по маслинените бузи на Морврин пробягаха червени петна, но останалите го приеха спокойно като ясен ден.
— Кулата трябва да е силна — рече Калинда с глас като скала през зимата. — Драконът се е Преродил, Последната битка иде и Кулата трябва да е цяла.
Аная кимна.
— Разбираме основанията ви да изпитвате неприязън към Елайда, дори да я мразите. Разбираме ги добре, но ние трябва да мислим за Кулата и за света. Признавам, че аз самата също не харесвам Елайда. Но от друга страна, и Сюан никога не съм харесвала. Не е и необходимо да харесваш Амирлинския трон. Не ме гледай така сърдито, Сюан. Езикът ти беше като пила още като новачка, а с годините загрубя още повече. А като Амирлин буташе сестрите накъдето решиш и много рядко благоволяваше дори да им обясниш защо. Вие двете никак не бяхте за харесване.
— Ще се постарая да… смекча езика си — отвърна сухо Сюан. Нима според тази жена Амирлинския трон трябваше да се отнася с всяка сестра като с дружка от детството? — Но все пак се надявам, че това, което ви казах, е променило страстното ви желание да коленичите в нозете на Елайда.
— Ако това е смекченият ти език — подхвърли небрежно Миреле, — може би и аз ще трябва да си смекча моя, ако наистина ти позволим да ни ръководиш очите и ушите.
— Сега вече не можем да се върнем в Кулата — каза Шериам. — Не и след това, което научихме. Не преди да успеем да свалим Елайда.
— Каквото и да е направила, Червените ще продължат да я поддържат. — Беонин го изрече като факт, не за да възрази. За никого не беше тайна, че Червените негодуваха от обстоятелството, че от времето на Бонвин от тяхната Аджа не беше издигана нито една Амирлин.
Морврин кимна угрижено.
— Други също. Онези, които твърде много са се отдали на Елайда, за да повярват, че може да имат и друг избор. Онези, които ще предпочетат да подкрепят властта й, колкото и порочна да е тя. И някои, които ще решат, че ние се опитваме да разцепим Кулата, след като тя трябва да остане цяла на всяка цена.
— Към всички, с изключение на Червените сестри, може да се подходи — отсъди Беонин. — Може да се преговаря. — Посредничеството и преговорите бяха основание за съществуването на нейната Аджа.
— Изглежда, ще имаме нужда от твоята агентура, Сюан. — Шериам огледа другите пет жени. — Освен ако не смятате, че трябва да вземем от нея имената им. — Морврин беше последната, която поклати глава, но най-сетне и тя го направи, макар и след дълго оглеждане, по време на което Сюан имаше чувството, че я събличат до голо, претеглят я и я измерват.
Не можа да сдържи въздишката на облекчение. Съхненето й в някоя къщурка нямаше да е приятен живот, но поне щеше да е живот, изпълнен с цел. Можеше да се окаже и кратък — никой не знаеше колко дълго може да живее една усмирена жена, при положение че има нещо, което е заменило Единствената сила в живота й — но имаше ли определена цел, щеше да е достатъчно дълъг. Значи Миреле щяла да си смекчи езика заради нея, така ли? „Ще покажа аз на тази Зелена с лисичи очи — ще си държа езика и ще се радва тя, че не прави нещо повече, освен да ме погледне, това ще направя. Можех го някога. Да ме изгори дано, можех го.“