Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Нарад отпусна ръка на дръжката на меча си.
Очите на непознатия пробягаха към него, след това се върнаха на Бурса.
— В час? Не искам да имам нищо общо с това, с което вие сте „в час“, ефрейтор. Връщам се в имението на баща си. Жалко е, че се оказахте на пътя ми, но след като нямам никакво желание да споделя компанията ви, ще продължа.
— Момент — спря го Бурса. — Имам заповеди да следя кои минават оттук…
— Чии заповеди? Не на Урусандер. Тъй че питам отново: кой дава заповеди на легиона на Урусандер от негово име?
Лицето на Бурса почервеня, но той все пак отвърна:
— Заповедите ми дойдоха от пратеника на капитан Хун Раал, няма и преди три дни.
— Хун Раал ли? Не сте от неговата част.
— Не. Под командата на капитан Скара Бандарис сме.
— А той къде е?
— В Карканас. Сър, пътувате в неведение. Има въстание…
— Виждам — отвърна непознатият.
Устните на Бурса се свиха в тънка линия.
— Името ви, моля, ако желаете да минете.
— Аз съм Кадаспала, син на лорд Джаен от дома Инис. Рисувах портрет на командира ви. Да ви кажа ли колко много виждам в лицето на човек, когато го гледам ден след ден? Виждам всичко. Никаква преструвка не лъже окото ми. Никаква злост, колкото и добре да е скрита, не може да ми убегне. Не се съмнявам, че изпълнявате заповеди на Хун Раал. Следващия път като видите онзи самодоволен пияница, предайте му това послание от мен. Да не си въобразява, че лорд Урусандер вече не е нищо повече от фигурант, когото да подбутват насам-натам. Опитате ли се да манипулирате Вата Урусандер, той ще ви накара да съжалите. Е, взехме си мярката един на друг. Сега ме пуснете да мина. Късно става, а пътувам в компанията на призраци. Едва ли бихте искали да се задържим тук.
След дълго мълчание Бурса се отдръпна настрани. Нарад също. Сърцето му блъскаше в гърдите.
След като ги подмина, художникът се обърна към Нарад и каза:
— Мога да видя мъжа, който си бил преди.
Нарад се вцепени, но преглътна срама си.
Кадаспала продължи:
— Това, което е било вътре, вече е отвън. Жал ми е за теб, войнико. Никой не заслужава да е толкова уязвим.
После продължи през лагера и другите войници — всички смълчани и навъсени, уплашени сякаш от този невъоръжен млад художник. След малко той изчезна сред дърветата в другия край на поляната, където пътеката продължаваше.
— Мамка му — изруга Бурса.
Нарад понечи да го попита какво все пак е станало, но изражението на Бурса го накара да замълчи. Ефрейторът беше пребледнял, загледан след художника, а в очите му имаше смут и измъчен страх.
— Капитанът каза да чакаме тук — промърмори той. — Но курвата на Хун Раал каза да… — Замълча и изгледа ядосано Нарад. — Връщай се при палатката си.
— Слушам, сър — отвърна Нарад.
Докато бързаше към палатката, Нарад вдигна ръка и потърка лицето си. И за първи път изпита страх от това, което намериха пръстите му.
Засуха бе спекла полето и копитата се бяха забивали в пръстта като мотики, разкъсвайки тревите, докато нищо не бе останало живо. Учителят по оръжия Айвис излезе от него покрит с прах. Кожените му дрехи бяха зацапани, елекът — прогизнал под мишниците и по гърба. Зад него кафявите облаци прах бавно улягаха, а войниците, които бе обучавал, се бяха оттеглили при дърветата, зажаднели за сянка и отдих. Не им беше останало много желание за приказки — Айвис им го беше избил. Някои бяха насядали уморено, други се бяха проснали по гръб.
— Погрижете се за конете си — викна Айвис. — Те са по-важни от вас. И по-умни.
Мъжете и жените се размърдаха при думите му. Айвис ги изгледа още миг, след което се обърна към бойните коне, струпани под дърветата. Стояха неподвижни, само опашките им се люшкаха да прогонят гъмжащите мухи и лъскавата им козина потръпваше. Животните изглеждаха силни, смъкнали всякаква тлъстина. Щом Домашните мечове тръгнаха между тях, го жегна тъга и Айвис извърна очи.
Не знаеше дали животните сънуват. Не знаеше изпитват ли някаква надежда в сърцата си, копнеят ли за разни неща… за свобода например. Не знаеше какво наднича от големите им кротки очи. Но най-вече не знаеше какво причинява на духовете им обучението да убиват. Навици и дела можеха да опетнят една душа — беше го виждал достатъчно сред своята раса. Виждал беше отчаяни деца да се превръщат в отчаяни мъже и отчаяни жени.
Учени и философи, в ленивото си безделие в уютните си кабинети в Карканас, несъмнено бяха измислили сложни дефиниции за всички онези неуловими неща, които се рееха като облаци вдигната прах над корава спечена земя — неща, които никой всъщност не може да улови или да се вкопчи в тях. Идеи за душата, за скритата същност, която се самопознава, но се самопознава непълно и поради това е обречена на вечно съмнение и вечен копнеж. Несъмнено имаха аргументи и защити, съградени във впечатляващи структури, които бяха по-скоро паметници на собствената им гениалност, отколкото здрави укрепления.