Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Седмица по-късно бездомна възрастна жена донесе на отец Бавиля кашон, в който бяха бижутата, а кухнята на леля Джози си остана нейна завинаги.
На Бепи все повече и повече му втръсваше начинът на живот в Ню Йорк. Като че ли никой не се чувстваше спокоен. Телефонът звънеше денонощно, всеки имаше проблем и имаше нужда от някаква помощ. Някои искаха кредит в Лас Вегас и дори безплатни посещения на увеселителните програми и вечеря за учителите на децата им.
Изпаднеше ли в настроение за размисъл, той вече не слушаше „Супермен“ по радиото, а гледаше разбиващите се в плажа океански вълни и напиращите към брега боклуци и нефт. Ню Йорк се скапваше. Трупащият се мазут по неговия добре поддържан плаж караше стомахът му да се бунтува. Ясно виждаше, че красотата на този град е безвъзвратно изгубена. През 1974 година докерите стачкуваха и танкерите се трупаха пред входа на пристанището, а от тях изтичаше петрол и съсипваше всички плажове. Службата по чистотата също обяви стачка и боклуците затрупаха първите етажи на сградите. Със стачка заплашваха полицаите и пожарникарите. Шофьорите на автобуси взимаха болнични, за да подкрепят работниците от чистотата.
От малък обичаше Ню Йорк и никога не си бе представял, че ще му хрумне да живее другаде, но романтичната му връзка с този град се скъса. Той взе окончателно решение за себе си и за семейството си: напускаха Ню Йорк, за да живеят на юг в чифлик с две хиляди акра. Предния ден му се обади една брокерка на недвижими имоти и му каза, че се продава ранчо, собственост на човек, който отглеждал коне и едър добитък. Мястото било от висока класа, на границата между Джорджия и Южна Каролина. Имало полегати хълмове и зелена трева през цялата година. Било една от най-красивите плантации в южните щати.
— Какво е времето през зимата? — попита Бепи брокерката.
— Топло и приятно. Много е различно от Ню Йорк, господин Менесиеро. Става студено, но не като там.
Реши още веднъж да поговори с Дана, преди да го купи. Отиде в кухнята, където тя разчистваше от вечерята, и каза:
— Хайде да си говорим за домати.
Дана го изгледа, бършейки мивката.
— За какви домати — на два крака или на корени? — пошегува се тя.
— На корени. Ела и седни. Искам да си поговорим.
Дана подсуши ръцете си и седна при него.
— Започва да ми писва от подмолните игри в Ню Йорк. До гуша ми дойде да ме целуват по двете бузи старци и жени, смърдящи на чесън. Онзи ден ме целуна продавачката от сладкарския магазин и мустаците й ми одраскаха бузата. Повдига ми се. Омръзна ми такъв живот. Разбираш ли за какво говоря? Искам да се скрия някъде. Миналия месец имах разправия с един свещеник и той много ме ядоса. Искаше да вземе къщата на леля Джози направо без пари. Не желая повече да се разправям с такива неща.
— Виж, Бепи, когато се омъжих за теб, мислех, че си борсов посредник — поне така ми каза ти. Каза ми, че си важен човек на „Уолстрийт“.
— Дана, аз бях важен човек на „Уолстрийт“. И все още съм.
— Но не си борсов посредник, Бепи. Ти си… — Дана се разколеба.
— Да, и вече искам да стана фермер. Има ли нещо лошо в това? Чуй ме, Дана, някой ден аз ще се окажа този, когото ще целунат по едната буза. И тогава какво? Ако се оттегля малко по-рано от бизнеса, шансовете ми да избегна тази участ ще се увеличат. Трябва да се възползвам от всеки процент. Ah capeesh?
— Да, разбирам. Обаче кой ти каза, че искам да бъда жена на фермер? Хвърляш се от едната крайност в другата. Струва ми се, че си pazzo, Бефино.
— Виж, Дана, ние само отчасти ще бъдем фермери. Аз съм длъжен да поддържам бизнеса си в Ню Йорк. Има хора, за които трябва да се грижа. Никога не бих могъл да ги изоставя.
— Какво общо има всичко това с доматите?
— Искам спокойствие и да се радвам на живота. Искам да отглеждам домати „волско сърце“. От ония, големите. Разбираш ли ме? Искам да се наслаждавам на дребните неща в живота.
— Добре де, Бепи, имаш си чифлик в северната част на този щат, така че отглеждай си големите домати там. Нямам нищо против. Кой те спира?
— Дана, аз говоря да напуснем Ню Йорк и да си отглеждаме домати.
— Слушай, Бепи, ти наистина си голям чешит. Навремето те молех да си направим градина, а ти ми отговори, че живеем твърде близко до океана, земята е много солена и не е възможно да отглеждаме домати. На север имаме чифлик от петстотин акра, а не съм хапнала дори едно стръкче лук от него. Сега искаш да се махнеш изобщо от щата Ню Йорк, за да отглеждаш домати. От това може да излезе и бестселър, Бепи. Направо не мога да повярвам, че го чувам.