Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Саймън видя как по деловото, сериозно лице на жената пробяга тръпка на безпокойство.
„И тези норни помагат на Елиас да ме преследва? — помисли си той и почувства как отново го обзема страх. — Защо съм в този кошмар?“
После, сякаш страхът беше отворил някаква врата в ума му, той си припомни нещо. От скрити кътчета на съзнанието му изпълзяха отблъскващи силуети и той се задъха.
— Тези… тези бели хора, Норните. Виждал съм ги!
— Какво!? — произнесоха в един глас Гелое и тролът и се наведоха напред. Стреснат от напрежението им, Саймън се отдръпна.
— Кога? — рязко попита Гелое.
— Случи се… мисля, че се случи — може и да е било сън — в нощта, когато избягах от Хейхолт. Бях в църковния двор и ми се стори, че чувам някой да ме вика по име — женски глас. Бях толкова изплашен, че избягах от църковния двор към Тистерборг. — Сламеникът се размърда: Малахиас нервно се обърна на една страна. Саймън не му обърна внимание и продължи: — На върха на Тистерборг гореше огън, сред Камъните на гнева. Знаете ли ги?
— Знам ги. — Отговорът на Гелое беше безстрастен, ала той почувства зад думите някаква скрита многозначителност, която не разбра.
— Ами, бях замръзнал и гладен, така че се изкачих на хълма. Съжалявам, бях сигурен, че това е сън. Може и да е било сън.
— Може. Продължавай.
— На върха имаше мъже. Бяха войници — разбрах го по това, че носеха ризници. — Саймън почувства как дланите му се овлажняват от пот и ги разтри една в друга. — Един от тях беше крал Елиас. Като го видях, се изплаших още повече и се скрих. После… после се чу ужасен скърцащ звук и от другата страна на хълма се появи черна кола. — Всичко оживяваше отново в съзнанието му, ала все още имаше празни места. — Няколко от тези белолики хора — норните, защото това бяха норни, вървяха заедно с каруцата, облечени в черни роби.
Последва мълчалива пауза, през която Саймън се опитваше да си спомни още нещо. Дъждът барабанеше по покрива на хижата.
— И? — попита накрая тихо валадата.
— Елисия, Божия Майко! — възкликна Саймън и в очите му се появиха сълзи. — Не мога да си спомня! Те му дадоха нещо, нещо от колата. Случиха се и други неща, но в съзнанието ми е пълна мъгла. Усещам го, но не мога да кажа какво е. Дадоха му нещо! Мислех, че е сън! Той зарови лице в ръцете си, опитвайки се да възкреси спомена в замъгленото си съзнание.
Бинабик неловко го погали по коляното.
— Това може би отговаря на другия ни въпрос. Аз също се замислих защо норните се подготвят за битка. Чудех се дали ще се изправят срещу Елиас, Върховния крал, заради това, че имат някакви сметки за уреждане с човечеството отпреди векове. Сега ми се струва, че те му помагат. Сключена е някаква сделка. Вероятно това е, на което Саймън е станал свидетел. Но как? Как е могъл Елиас да се сближи толкова с потайните норни?
— Приратес. — В момента, в който го произнесе, Саймън се почувства сигурен, че е така. — Моргенес каза, че Приратес отваря врати, през които влизат ужасни същества. Приратес също бе на хълма.
Валада Гелое кимна.
— Това в известен смисъл е логично. Въпросът, на който трябва да се отговори — а това, сигурна съм, не е в нашите възможности — е какъв е бил разменният залог на сделката. Какво биха могли да предложат Приратес и кралят на норните в замяна на тяхната помощ?
Известно време измина в мълчание.
— Какво пишеше в книгата — обади се внезапно Саймън, — която бе по Пътя на сънищата? Вие също ли я видяхте?
Бинабик се тупна с ръба на дланта си по гърдите.
— То беше там. Руните, които видях, бяха римъргардски. „Ду Сварденвирд“. На вашия език това означава: „Магията на мечовете“.
— Или „Съдбата на мечовете“ — прибави Гелое. — Това е известна книга в средите на мъдрите, но е загубена отдавна. Никога не съм я виждала. Казват, че я е написал Нисес — свещеник, който бил съветник на крал Хйелдин Лудия.
— Този, на чието име е наречена Кулата на Хйелдин ли? — попита Саймън.
— Да. Там, където са загинали Хйелдин и Нисес.
Саймън се замисли и каза:
— И аз видях три меча.
Бинабик погледна Гелое.
— Видях само форми — бавно произнесе тролът. — Мисля, че може би изглеждаха като мечове.
Вещицата също не беше сигурна. Саймън описа силуетите, но те не говореха нищо нито на нея, нито на Бинабик.