Фурията на курсора

Последва още една мълчалива пауза, след която Ерен каза:

— Не мога просто така да взема и да оставя приятелите си.

— Не просто да оставиш. Трябва да тичаш. Колкото е възможно по-бързо — Тави се изправи, надяна шлема си, сложи ръка на рамото на Ерен и го погледна в очите.

— Ако Гай не разбере за случващото се тук, всичко е било напразно. Не го допускай.

От дъжда косата на дребния курсор беше полепнала по главата му. За миг той стоя, после отпусна глава и кимна.

— Добре.

Тави стисна рамото му в безмълвна благодарност. Поне един приятел щеше да се измъкне жив от тази месомелачка.

— Тогава се размърдай.

Ерен му се усмихна и небрежно отдаде чест, след което се обърна и побърза да се отдалечи.

Макс тихо прошепна от тъмнината до него:

— Той е прав, знаеш го.

Тави подскочи стреснато и погледна в посока на гласа.

— Врани, Макс. Току-що ми скъси живота с десет години.

Макс изсумтя и каза:

— Звучи, сякаш не вярваш да са ти нужни.

— Ти трябва да вземеш малко храна — каза Тави. — Да починеш. Много скоро ще се нуждаем от цялата ти магия.

В отговор Макс извади керамична купа изпод наметалото си и я подаде на Тави. Беше толкова гореща, че сгряваше дори през ръкавиците, но когато аромата на варено месо стигна до носа му, внезапния зов на стомаха моментално го накара да забрави за предпазливостта и той изгълта всичко почти без да дъвче месото. Макс с втора купа му правеше компания.

— Добре — каза Тави. — Мисля, че аз трябва да…

— Маркус прави всичко — каза Макс. — И каза, че ти трябва да ядеш. Седни за минута. Отпусни се.

Тави се канеше да поклати глава и да му възрази, но стенещото му тяло не му позволи да направи нищо друго, освен да се облегне отново на стената.

— Изглеждам отвратително — каза Тави тихо. — Нали?

Макс кимна.

— По-зле не съм те виждал.

Изненадващо близо се раздаде безумното ръмжене на разярен каним и шумен плясък във водата. Макс извади меча си от ножницата, преди звукът да затихне в далечината, погледът му се мяташе търсещо наоколо.

— Какви врани…

Тави дори не помръдна.

— Това е в реката под нас.

Макс изви вежди.

— Не ни ли касае, че изпращат войска в обход?

— Всъщност не. Те започнаха още с настъпването на тъмнината. Но все още не могат да стигнат до този бряг.

Макс се намръщи.

— Водни фурии?

— Да не мислиш, че бих позволил на лечителите да губят време за нещо подобно? — попита Тави.

— Калдерон, твоят ум ще те погуби — изръмжа Макс.

— Акули — каза Тави.

— Какво?

— Акули. Големи риби с големи зъби.

Макс вдигна вежди.

— Риби?

— Мммм. Привлечени са от кръвта във водата. Трибун Цимния я събра от всички кланици в лагера и града и я изсипа в реката. Акулите последваха кървавата следа от морето. Много стотици, дори хиляди. Сега изяждат всичко, което се опитва да плува там — Тави разсеяно махна с ръка към водата. — Старият рибар, който работи на тази река, ми каза, че дотук е стигнало дори малко левиатанче. Дълго е около четиридесет фута.