Фурията на курсора

Дори ранените, които стигаха до внезапно затрупаните с работа лечители, получиха малко помощ. Просто нямаше достатъчно ръце — и хората, които при други обстоятелства биха оцелели, сега умряха от раните си, докато чакаха своя ред.

Почти шестстотин алеранци загинаха.

И това отне само седем или осем минути.

Тави си спомни изкрещените заповеди, уплашените въпроси и отговори на Първото копие. Никъде нямаше достатъчно светлина. Канимите бяха унищожили всички лампи, в които стрелите им успяха да попаднат — а поради капана, който Тави направи в южната част на града, в складовете бяха останали съвсем малко магически лампи.

Освен това Тави се оказа лице в лице с огромните канимски воини в почти пълен мрак и се сражава просто за да отстъпи и да оцелее.

Канимите превзеха двете най-близки отбранителни позиции на моста и беше трудно да се прецени кой може да стигне първи до централната арка на моста — канимите или алеранските инженери, които предприеха отчаян опит да съборят моста.

В мрака и неразборията канимите спечелиха надбягването. Тави гледаше в безпомощно отчаяние и ужас как самият Насаг прескача през многото долни укрепления до върха на моста, уби половин дузина алеранци, които се опитваха да защитят стените, и започна да сече бягащите легионери.

Тави знаеше, че ако не спре канимите сега, те ще затвърдят предимството си и ще пробият през останалите отбранителни заслони в града от северната страна на моста и ще се нахвърлят на цивилните, които се бяха приютили там с надеждата за защита.

Ето защо той и Първото копие заедно поставиха най-добрите хора пред последната стена на моста, изтощените рицари Аери на Красус се подредиха на по-ниската градска стена зад тях.

Тави направи две огромни клади от счупени мебели, заля ги с алкохол и нареди на Макс да ги запали, за да осигурят осветление на легионерите, след което да поддържат огъня с помощта на фурии. Рицарите извиха малка буря срещу канимите, както за да поддържат огъня, така и за да ги заслепят, хвърляйки проливния дъжд в очите им. Отчаяната атака, организирана от Първото копие, удари по авангарда на канимите.

Тави наблюдаваше от стената легионерите и воините, вкопчени в отчаяна и тежка битка. Но в близост до моста, когато напредването на канимите бе спряно и тъмнината беше разпръсната от светлина, предимството на нападателите отстъпи на добрата координация, дисциплината и отчаяната съпротива на легионерите. Стъпка след стъпка, с цената на много кръв, те избутаха канимите назад, докато накрая нечовешкият враг не отстъпи зад стената, за да застане самият той в отбрана.

Тави заповяда на легионерите да се оттеглят зад последната стена на моста, опасявайки се, че на открито ще бъдат отлична мишена за канимските стрелци.

И след час битката спря.