Диамантен меч, дървен меч [bg]

Да, тъкмо за това му се искаше да мисли.

Освен това се радваше на късмет. Магията на Драгнир, ни най-малко не отслабнала през вековете на принудителното заточение, му посочи грижливо маскирана тайна вратичка, убягнала даже от зорките очи на джуджето. И сега Сидри се изкачваше нагоре по съвсем различен път от онзи, по който бе пристигнал. Така трябваше и да бъде.От всяко скривалище джуджетата винаги прокопаваха по няколко коридора. И затова сега той не срещаше и десета част от предишните пречки.

Тревожеха го само мракоплъховете... да, оше ги нямаше, но кой знае кога ще изскочат?

От време на време му се струваше също така, че подушва кисел мирис, напомнящ за смрадта на Гибелния порой. Сидри тутакси слагаше ръка върху гладката хладна дръжка на Диамантения меч, чувствайки как Драгнир се съживява от докосването, готов незабавно да се втурне в сеч - колко ли се е измъчил от жажда и глад - да пие кръвта на враговете и да изяжда животите им...

Заплахите обаче сякаш страняха от щастливия Пратеник на Престола на джуджетата и Сидри крачеше напред и напред, нагоре и нагоре. Налагаше си да спира за почивка, макар да не усещаше умора. Нетърпението бе лош навик според джуджетата - затова през строго определен брой крачки сядаше и мечтаеше за блясъка на славата след като Драгнир поведе племето си на война...

През една от почивките Сидри внезапно се сети за мъртвия свещеник. Джуджето достатъчно разбираше от магия, за да е наясно какво се беше случило. Почувства леко безпокойство.

Клетникът бе умрял от втора смърт, необратима смърт, при която не само плътта се разпада, но и душата. И сигурно е редно да се каже не "смърт", а нещо по-лошо от нея, въпреки че практичният му ум не можеше да си представи какво по-зле има от това да умреш дори от първа смърт. За вторичната бе само чувал, че е голяма беля и с нея не бивало да се шегува и най-силният маг.

Защото никой не бе в състояние да предвиди какво превъплъщение ще стане с погубената душа, що за страшилище ще се получи!

"То навярно забравя всичко от миналия си живот и остава само с неутолима и вечна жажда за възмездие. Такава твар сигурно мъсти на всичко живо!"

Познавачи твърдяха, че чудовището е способно да открие убийците си където и да се скрият... даже отвъд обикновената смърт...

Сидри настръхна, макар че джуджетата по принцип не се стряскаха от призраци. За утеха той стисна дръжката на Драгнир и рипна на крака. Стига с тези почивки! Напред!